Димитър Карагегов от Българско либертарианско общество разкрива тревожни факти около разпространението на новия вид дизайнерска дрога. Той предупреждава, че достъпът й до пазара е много лесен, в същото време е трудно пратките да бъдат задържани. А децата ни се друсат с вещества, за които все още няма ясен отговор – как влияят върху човешкия организъм.

Българското либертарианско общество защитава идеите за индивидуална свобода, правото на живот и собственост и принципа за неагресивност.
Г-н Карагегов, Вие сигнализирахте за нови стимуланти, които вече се срещат у нас. Какво представляват те?
Това е така нареченото ново поколение дизайнерска дрога. При тези вещества съвсем леко е променено самото съединение, но действието му се запазва. Така това вещество вече не фигурира в забранителните списъци на Закона и законодателството може да бъде заобиколено. Вместо амфетамин започваме да правим нещо друго – амфетаминоподобно. Те са различни видове и са предназначени за различни консуматори – едни търсят стимуланти като кафето, алкохола, други – опитати. Всяка една от тези видове дрога си има своя пазар.
Т. е. всички познати наркотици, за които сме чували през годините, имат модерни аналози…
Да. Но с тях хората се вкарват в много по-сериозен риск, защото не са тествани. Да речем – хероин имамаме повече от век и нещо, канабис има от 6000 години, алкохол имаме от няколко хиляди години, амфетамините са изследвани добре. А тези неща са открити онзи ден. Не са тествани върху хора никога. Знае се само, че друса и че може да се продава за пари. И децата ни, които са основните клиенти, стават опитни мишки. Буквално те нямат представа какво се случва, ако това нещо го взимаш месец, година, пет… И никой по веригата няма представа. Никой не знае кога това вещество става смъртно опасно, колко му е пределната доза.

Вие казвате, че тези вещества не може да бъдат открити в кръвните тестове, с които ние разполагаме.
Това е една от основните причини те да се взимат. Ако сте младеж и пушите трева, много вероятно е родителите Ви да Ви засекат. И реакцията им е свързана с това: „Ей сега ще те коригираме! Ще ти оправим поведението!“. Следват заплахи, шамари, наказания и те връзваме на тестове – всяка седмица ще пикаеш в теста, за да видим какво взимаш. И първата му реакция на детето е, че това е страшно посегателство върху личната му свобода. И то търси решение – как да бъда това, което искам да бъда, но да минавам теста. И такива деца са десетки, те пишат на нашата страница. Онзи ден едно момче ми сподели, че за да не му отчете, че е пушило трева, е изпило в рамките на два дни около 25 литра вода. Представяте ли си каква екстремност е това за организма. А децата не схващат, че това е опасно.

Другият избор е да взимат дизайнерски наркотици. Има си улично наименование на синтетичния канабис – нарича се „билка“ или „чай“. Защото децата действително пушат чай – белият прах от наркотика се разтваря и с него се пръска чай – лайка, мента или друг. След това го свиват като цигара и пушат, за да имат асоциацията като истинска трева. Но това нещо е много опасно. В същото време смъртните случаи от него не се записват като смъртни случаи от наркотицити – записва се инфаркт, записва се бъбречна криза или друго. И се спестява срама на родителите, което в малките градове е много голям фактор. И всъщност ние не знаем истинския мащаб на това, което се случва.
И ако тези деца имат здравословен проблем, как лекарите ще знаят това, за да им помогнат?
Само ако признаят. Но дори и тогава – лекарите няма къде да отворят и да прочетат как тези вещества влияят върху организма. Няма протокол, по който те да лекуват. Децата са най-потърпевши, защото това е евтино и лесно се разпространява. А възрастните го взимат, защото не ги отчитат тестерите за шофьорите. Тези тестери работят, ако си пушил трева предишния ден. И чрез тях МВР си увеличава разкриваемостта. Но не хващат дизайнерска дрога. А шофьорът може да е тотално неадекватен и да не може да различи полицай от слон, но тестът го изкарва чист.

Какво предлагате?
Трябва ни промяна в мисленето на този проблем – къде го слагаме и кой го решава. Ако остане да го решава МВР, ние ще имаме огромен здравен проблем. В целия свят има преосмисляне на този проблем като криминален и вкарването му за решаване от здравната система. Има нови и интересни методи в различни държави. В Португалия всички наркотици са декриминализирани. Но аз не мога да си купя от лавка едно кило хероин.

Но спираме да наказваме хората, които имат малки количества наркотик. От тях не се търси наказателна отговорност – водят ги при консултанти, налагат им глоби. Така е от 17 години там. В резултат на което те си подобравят всички показатели – по-малко СПИН, по-малко младежи, които ползват наркотици. Но там държавата работи с тези хора. При нас стигмата е възможно най-лошото, което можем да направим за един човек, който е зависим. Например в Русия се казва, че наркотиците са морален проблем и там има два млн. ХИВ позитивни. Това е полюсният модел.
Как тази дизайнерска дрога влиза в България?
По пощата от Китай или от Европа. И няма как това нещо да бъде заловено. Вие не можете да обучите куче, което да надуши вещество, което е измислено миналия месец. Намирате по интернет адрес в Китай, който предлага тези вещества, изпращате заявка, плащате 50 долара, те ви изпращат 10 хил. дози и вие ставате дилър. И дори не знаете в какво съотношение това нещо е една доза. Цената е различна, но е доста по-ниска от тази на традиционните вещества, защото те трябва да са по продаваеми от традиционните вещества.

Кой е дилърът?
Дилърът е връстникът ти. Ако си на 30, пазаруваш от 30-годишните. Ако си на 12 – от 12-годишните. Пазарът е децентрализиран. Вече няма големи групировки, които да го владеят. Децата ни пишат десетки писма. В един часа през нощта ми звъни телефонът. Обажда ми се 17-годишно момче, че 15-годишната му приятелка е взела хапче, от което е обърнала очите, прехапва си устата, блъска си главата в стената. И той не знае какво да прави и ме пита мен. Но и аз му казах, че не знам какво да прави, трябва да отиде на лекар.
Но той отказва – защото ще им се карат родителите. Те така са го наплашили, че ако това дете има смъртен проблем не се обажда на родителите, не ходи на лекар, а се обажда на човек, който не го е осъдел за избора му, не го е посочил с пръст, а се е опитал по някакъв начин да опази живота му. Бъдете приятели на децата си! Нека то да знае, че независимо какво се случва с него, то може да разчита на Вас.









