Гласът на България Ния Петрова: Искам да пея за онези мисли в главите ни, за които никой не говори

Ния Петрова

Ако екзотичните й бадемови очи, дългите коси и сайгонската красота не те накарат да вдигнеш повторно поглед към нея, то със сигурност гласът й ще го направи. Дълбок и  завладяващ, глас, който едновременно може да те удави в своите пясъчни нотки и да те вдигне в прилив на адреналин. Докато слушаш Ния изпитваш всяко чувство от емоционалната палитра, защото си даваш сметка, че при нея пеенето не е заучено.

Говорим за 100% талант получен свише.

Когато преди няколко месеца Ния се яви на кастинга за „Гласът на България“ изобщо не си е представяла, че ще спечели музикалния формат. Излиза на сцената без грим, със стари дънки и тениска. Впрочем, това си е стила на Ния, която все още трудно се адаптира към „по-звездния“ си статус.

Преди да стане известна на цяла България, от клубните й участия, запомнящият се глас на Ния бе добре познат на столичните меломани. Обаче тя никога не е учила музика, нищо, че може и да свири на китара.

Подвеждащ е и външния й вид с леко азиатско излъчване, но си е чиста българка. Родена е в семейство на творци – баща й е Константин Петров – писател и сценарист, брат-близнак на текстописецът Александър Петров, автор на редица български песни, сред които и „Последен валс“, „Развод ми дай“ и „Времето е наше“, които всеки припяваше в зората на демокрацията. Майка й е модният дизайнер Тотка Дочева.

Ния работи като трудов терапевт с хора с интелектуални затруднения, също така е доброволец в БЧК, а всичко това я подтиква да запише и подобно образование в Софийския университет.

Ако всичко това не ти стига и искаш да разбереш повече за личността, която стои зад момичето с уникалния глас – виж интервюто, което тя даде специално за читателите на Flashnews.

Мина почти месец откакто стана Гласът на България? Как ти се отразява успехът и какво ти се случи за това време?

Със сигурност се научих да говоря повече и да се усмихвам малко повече, защото иначе хората се стряскат. Започнах да мисля и много повече върху това какво и как искам да правя с това, което имам и с живота си занапред като цяло.

Музиката ли ще бъде твоето сериозно бъдеще?

Дадох си сметка на 100%, че искам музиката да присъства в него. Обаче, все още не съм измислила точно по какъв начин. Не, че досега не съм й обръщала внимание. По-скоро бих казала, че съм неглижирала възможността музиката да ми бъде кариера. Приемах пеенето като хоби, нещо, което много ми харесва да правя и… да кажем, че ми се получава понякога. Но, не и като сериозна като професия. Докато сега доста се замислих върху това, че в действителност мога да имам музикална кариера.

Това означава ли, че Ния ще има собствен албум?

Това означава, че Ния ще има собствени песни, които ще направи както иска да ги направи и по начина, по който иска да се слушат, да се чуват, да звучат и т.н. Колкото до работата – започнала съм вече с най-трудното – да мисля върху тях. И да си изглаждам точно за какво искам да се пее в моите песни и как да звучат.

Разпознават ли те вече? Страхуваш ли се от славата?

Хората понякога искат да се снимаме, а това ми е най-големия страх в живота. Ако може никога да не присъствам на снимки ще бъде най-добре…Това е в кръга на шегата. Иначе от славата аз не се страхувам, но хората около мен ги е страх. Защото, като минеш през подобен формат или нещо такова по телевизията, всички започват да ти казват „Ей ти сега ще станеш ужасна или ще те хване славата, ще се промениш и няма да говориш вече с никой“. Пък аз мисля, че изобщо не става така. Но всички смятат, че това ще се случи. Така че, ме стряска не славата, а това, че другите много мислят, че тя ще ме промени. Излиза, че хората около теб обръщат много повече внимание на това, което ти се е случило от теб самия.

Каква музика искаш да изпълняваш и когато започнеш да създаваш песни какво ще те вдъхновява – любовта, лятото, морето или тези неща са твърде тривиални за теб?

Те съвсем не са тривиални и хората неслучайно пеят толкова много за тях. Но, аз си представям, че искам да изпълнявам песни, в които да се разказва за нещата, през които минаваш докато правиш различните избори в живота си. За всичко онова, което ти преминава през главата, но остава премълчано, за нещата, които никой не изговаря на глас искам да пея.

Искаш да изпееш съкровените си мисли?

Да, по-скоро нещо такова.

Цял живот си била обградена от изкуство. Ако бъдеш поставена пред избора между комерсиалното и това да си останеш клубна певица, с кое не би направила компромис? И изобщо, лошо ли е твореца да бъде комерсиален?

Комерсиалното става комерсиално, защото твърде много се харесва на хората и те искат още и още от него. В началото то не е било комерсиално, просто е било нещо хубаво. По-скоро не бих направила компромис с нещата, които искам да изпълнявам. Не ми пречи ако имам две песни, които аз си харесвам и искам да се слушат винаги да си ги пея по баровете. Защото тогава ще зная, че хората ще идват заради тях.

Тоест ако ти се обадят от най-голямата музикална компания за поп-фолк музика с предложение за договор ще откажеш?

Ами… да, да…

Самата ти, кога осъзна, че имаш необикновен глас?

Когато започнаха да ми бъркат по телефона гласа с мъжки /тук избухва в бурен смях/.

Кога за последен път се смя искрено и със сълзи?

Мисля, че беше онзи ден. Напоследък ми се случва да се смея много повече, защото ми е някак си по-леко… сигурно, защото е лято.

Трите най-важни неща, които научи за шоубизнеса по време на “Гласът на България“?

Научих, че трябва постоянно да гледаш хората, с които работиш, защото винаги може да научиш нещо от тях. И, че трябва да слушаш всяко едно мнение, защото сега то може да не ти трябва, но след време може да ти послужи като съвет за нещо друго. И, че трябва винаги да се обграждаш с хора, на които можеш да разчиташ чисто музикално. Реално, научих, че сам нищо не можеш да направиш.

Ако трябва да избереш времето, в което Ния да пее, кои години мислиш, че биха ти паснали най-добре?

Може би по-хипарските години. Доста ми харесва музиката, която е била създавана тогава. Това излизане от рамките, свободата…

Чувам, че кулинарията ти е голяма страст и в кухнята се справяш не по-зле отколкото с микрофона. Как изглежда перфектната вечеря, която готвиш за приятелите си и какви са твоите малки тайни, с които правиш храната “ а ла Ния“?

Най-главното при моето готвене е, че няма абсолютно никакви рецепти. Каквото видя и хвана и ми се стори, че ще се „събере“ добре, това сервирам. Идеалната трапеза, която си представям е с адски много неща, но всичките малки – много и богати вкусове от различни видове кухня.

Какво ще бъде твоето лято?

Възнамерявам през лятото да имам само малки „концертчета“, или иначе казано с китариста ми Явор да свирим наляво и надясно по места, които обичаме. Отделно от това ще участвам със Стефан Вълдобрев на неговия концерт в Пловдив със симфоничния оркестър. И също така ще подгрявам Имелда Мей на 21 септември отново в Пловдив.

Интервюто взе Петрина Василева