Как най-известната сграда в Москва е трагично свързана с българската история

Москва

Насред Червения площад в Москва се издигат дузина впечатляващи сгради, сред които може би най-популярни са разноцветните кубета на катедралата Свети Василий Блажени.

Храмът до такава степен се е превърнал в символ на руската столица, че повечето чужденци искрено вярват, че това е московския Кремъл. Резиденцията на руската власт всъщност се намира срещу храма, на не повече от 50 метра.

Катедралата, чието официално име е Покров Богородичен е построена 1555 – 1561 г. от Иван IV.

Легендата разказва, че царя ослепил нейния майстор за да не може той никога повече да построи толкова красива сграда

Пъстроцветните кубета на Св. Василий Блажени и изобщо цялата архитектура на храма претворяват пламтящ огън, които се издига към небесата.

Наричат църквата на името на известния руски светец, защото още от дете напуснал дома си и събирал дарения за построяването на религиозни паметници. Бил известен с дарбата си да предсказва и проракува, а славата му стигнала до Иван Грозни, който започнал да се допитва до него.

Преди смъртта си, Василий дал на царя всичките дарения, които е събрал и му заръчал с тях да издигне храм. Тялото му било положено в Покровския храм, който предшествал построяването на голямата цветна катедрала.

Българската следа в прочутата катедрала

Официално църквата, която се извисява край московския кремъл е построена в чест на завладяването на Казанското ханство, с което Иван Грозни добавя към титула си и „български“.

Според различни оценки населението на ханство се е състояло от между половин и 1 милион души, потомци на волжките българи. Това е етническа група с мюсюлманско вероизповедание и смесен произход, в който съществена роля играят преселилите се през 7 век в региона прабългари. През 17 век руснаците започват да ги наричат  „казански татари“.

Девет църкви в една катедрала

Върху основите на бъдещия храм първоначално една след друга били построени девет малки църкви, обединени с галерии и преходи. Интересно е, че през 16 век подземната част на конструкцията се използвала като хранилище за царската хазна и спестяванията на заможните жители на града.

След канонизацията на Василий през 1588 г. към събора била пристроена десета църква, където пренесли мощите му и целият ансамбъл получил названието „блажени“.

Поразен от красотата на храма, Наполеон искал да го премести в Париж, но това разбира се било невъзможно. Затова през 1812 г., когато френската войска напускала Москва, той наредил да взривят „Василий Блажени“. Легендата гласи, че завалял кратък, но много обилен дъжд, който осуетил плановете да унищожат църквата.

Дори болшевиките пожалили цветните кубета

В края на 1920-те години било решено храмът да бъде съборен, защото пречел на младата съветска власт. В негова защита се изправя архитектът и реставратор Петър Барановски – той дори изпраща телеграма на Сталин. Така Покровският събор не е съборен, но защитниците му били репресирани заради антисъветската им дейност.