Каква мистерия крият гигантските фигури на Великденския остров

Великденския остров

На хиляди километри от сушата, насред Тихия океан в Полинезийския триъгълник има един малък остров, на който историята е отредила да ни остави послание от древна цивилизация.

Великденският остров е владение на Чили и е дом на монолитните фигури моаи – заровени в земята до торса гигантски статуи.

Името на това късче земя, чиято територия е 163 кв. км. е дадено от първия европеец стъпил на нея – холандският мореплавател Якоб Рогевен. Това се случило в навечерието на Великден 1722-ра година.

Необикновената история на този остров

Той е една от най-изолираните точки на света, тъй като се намира на повече от 3 500  километра дори от Чили. Островът е създаден от три вулкана-Поике, Рано Као и Теревака. Местното му название е Рапа Нуи, така са се казвали и хората, които някога са го обитавали.

Великденският остров е известен на света със своите 887 каменни колоса, чиято височина от 1 до 10 метра.

Заровените по крайбрежието моаи са една от най-големите мистерии на човешката цивилизация. И до днес няма ясен отговор какво символизират точно те, как това изолирано от света население е успяло да създаде тези човешки лица, които тежат между 50 и 80 тона.

Според учените моаите са създадени около 12-13 век. Те са били дялкани в гигантски каменни късове от пресована вулканична пепел. Това се случвало в кариерата Рано Рараку, където и до днес има много недовършени колоси. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено. Там, лежаща в земята е открита и най-голямата статуя, която трябвало да бъде над 20 метра.

Всъщност едва 1/4 от статуите стоят изправени – останалите или не са местени от кариерата, или са разпилени из острова. Според изследователите това се дължи на факта, че в много от случаите при транспортирането им, местното население не успявало да удържи на тонажа и моаите веднъж паднали на земята, не е имало как да бъдат изправени.

Теориите за предназначението на моаите са много, като някои виждат в тях дело на извънземни цивилизации. Археолозите пък твърдят, че „живите лица“ представляват  смесица от обожествявани полинезийски праотци.

Експериментът, който обръща историята

Преди няколко години, група изследователи се захващат с нелеката задача да отговорят на въпроса – как тези колосални фигури са били транспортирани на километри из острова. Те искат да оборят твърдението, че това е ставало по специално изработени дървени релси. И успяват. Причината за тяхното съмнение са предаваните от уста на уста сред местното население разкази за „ходещите моаи“. Те гласят, че основата на статуите била така направена, че със съвсем минимална човешка помощ, те били „пренасяни“ на различни места.

Групата прави реален макет на един от моаите, който пълнят с тонове бетон. С помощта на дузина доброволци, те омотават основата на фигурата с дебели въжета. Експериментът обаче не дава резултат – колосът не помръдва колкото и да го теглят. Същото се случва, когато местят въжетата около раменете. Тогава единия от археолозите, базирайки се на гравитацията предлага да опитат, като омотаят главата. Идеята му хрумва, защото очите на моаите са издълбани по такъв начин, че образуват необичайни ъгли от двете страни на главата.

И този път опитът е успешен – с минимални усилия на теглещите, гигантската фигура започва да се движи наляво и надясно.

Краят на острова и защо местното население изчезва?

Природата не е била особено благосклонна към древните хора Рапа Нуи. Макар и сред океана, заради теченията във водите край него почти няма риба. За да се прехранват, те започват да изсичат горите, за да използват земите за земеделие. Почвата обаче очевидно не е била подходяща за агро култури. Идва и друга напаст – някои преминаващ кораб докарва плъхове на острова, които се множат с такава бързина, че не след дълго малкото останали палми са унищожени от гризачите. Гладът изостря конфликтите сред племената на острова и те започват да се избиват. Заради липсата на дървета, птиците започнали да избягват територията, а онези които долитали били изяждани.

Макар и да няма научни доказателства, мнозина вярват, че оцелелите са се превърнали в канибали. През втората половина на 19-ти век голяма част от жителите на острова са пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това води до временно ограничаване броя на населението на остров Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г.

Оставете коментар

Напишете първия коментар!