Коледа с дъх на пролет! Кокичетата цъфнаха!

Заради високите пролетни температури кокичетата цъфнаха на много места в страната

Кокичето е любимо цвете на хората още от най-дълбока древ­ност. Според редица предания Ева, изгонена от Райските гради­ни, в които царяла вечна пролет, страдала и от жесток студ. За да й вдъхват кураж, снежинките се превърнали в красиви бели цветя. Така тези цветя, наречени по-късно кокичета, са станали символ на надеждата за топлина и слънчеви лъчи.

През Среднове­ковието кокичето се считало за символ на щастие, целомъдрие и чистота. Когато снегът започне да се разтапя, дори още през януари, всеки търси да види кокичето (род Galanthus L.) като знак, че пролетта не е твърде далече. Името на рода Galanthus (кокиче) има гръцки произход и се свързва с думите gaIа (-мляко) и anthоs (цвят) или буквално – млечно-бяло цвете. Това напълно съответства на баграта на цвета на растението.

Народното му име на английски snowdrops (снежни капки) вероятно произлиза от това, че цъфти твърде рано, докато все още земята е покрита със сняг.

Българското име коки­че вероятно произлиза от памирската дума кукича, означаваща буквално „малко цветенце“ и илюстрира една от теориите за произхода на древните българи. (Памиро-ферганската теория). Родът Кокиче е сравнително малък. Той е един от родовете на семейство Amaryllida сеае (Кокичеви). Включва луко­вични растения със средиземно­морски произход, разпростране­ни в цяла Европа и Западна Азия.

Родът е утвърден за науката от Linnaeus в Systema Naturae (1753 г.). В България са разпростране­ни 3 вида кокичета: снежно коки­че (Galanthus nivalis L), елвезие-во кокиче (G. elvesii Hooker) и грациозно кокиче (G. gracilis Celak, известно преди това като G. graecus). От тях, първите два вида са защи­тени растения. Снежното кокиче (G. nivalis) обитава места край реки, в букови гори, открити поляни и храсталаци до около 1800 м н.в. Съжителства добре с габър, мизийски бук, цер, благун и др.

Оставете коментар

Напишете първия коментар!