Кои са магическите числа, закрилящи Барселона

Магическото число 3

Барселона е град на ревностни католици. Всеизвестен факт! Но всеки, който е бил там, няма как да не е забелязал, че за жителите му символът на вярата – Света троица, има и други измерения, чисто техни си. За тях Гауди е всемогъщият Бог Отец, създал целия им видим и не толкова видим свят, футболът е Бог Син, в когото всички се кълнат, че ще са му верни, а Меси е името на Светия Дух, което доскоро бе произнасяно като Стоичков… Но това бе в дните когато „Господ бе българин“.

Въпреки безпощадността на времето и днес споменът за Христо е жив, но сега силата е въплътена в Меси. Истерията около него днес е пълна – в целия град ще попаднете на картички, тениски, чаши, ключодържатели, от които образът му наднича и… екип на Барса с неговия клубен екип за едва проходили деца!!!

Местните запалянковци и кланящите се на светия футбол са нещо като туристическа забележителност

Тях човек може да ги разпознае отдалеч. Не са золумаджии или такива, които на всяка цена ще направят варгал, нищо подобно. Те просто крачат забързано по улиците на града, стъпват нашироко, на вратовете им виси шал с цветовете на „света“ Барса. Говорят високо и с вечно пресипнал глас, като латерни преповтарят подвизите от последния мач, съпреживяват отново и отново случилото се на терена и нищо не е в състояние да ги накара да мислят и говорят за друго – те са си те, това е.

Играе ли любимият отбор обаче всеки зарязва работа, затварят се магазини, ресторанти и всичко живо е на стадиона. Онези, които не успяват да стигнат до там, са най-страшната и отчайваща гледка. Туристите ще ги видят на улицата, приковали празен поглед в портативен радиоапарат, забележете, не телефон, а радио и нищо не е в състояние да ги изкара от странния транс, в който изпадат.

А що се отнася до Гауди – там всичко е негово. Истерията около него е докарана до тотален култ и до такава степен, че дори на табели за ремонт, копаещото човече-символ е изобразено по начин, наподобяващ неговата стилистика.

Силата на числото 4

И друго библейско число е от особена важност за Барселона – четворката. С името на града и неговия облик е тясно свързан животът на четирима художници – Гауди, Пикасо, Дали и Миро. Някой би възразил, че първият е архитект. Формално е така, но ако се вгледате в неговите катедрали, къщи, фонтани, беседки и всевъзможни скулптури на животни, украсяващи сградите и пространствата около тях, ще разберете, че всеки от тези „архитектурни обекти“ е своеобразно произведение на изобразителното изкуството… Целият град е буквално едно платно, на което той е „рисувал“ и създал един свят от пясъчни кули, къщи с морета на покривите, усмихващи се слънца, мозайки с шарени гущерчета, растения във всички цветове на дъгата…

Абсолютното число 33

Символът на Барселона е известната катедрала „Свето семейство“ – La Sagrada Familia. Всеки, който я доближи, ще види че на фасадата, на която са представени страстите Христови и на вратата й, има един натрапващ се символ – квадрат с 16 цифри. Това е така нареченият магически квадрат на Гауди или „Великденското яйце“ (защо е наречен по втория начин, ще разберете малко по-късно).

Цифрите в този квадрат така са разположени, че сборът на четири последователни числа – по хоризонтал, диагонал или вертикал, винаги дава 33. Това е абсолютното число или господарското число, което е особено важно за християните. В себе си то съдържа символа на Света троица, пълната завършеност и годините, на които Христос приключва земния си път. Любителите на конспиративни теории твърдят, че в магическия квадрат на Гауди, който е създал катедралата, е скрил масонски символ, тъй като за тях тази цифра е последната в най-важната им числова редица. Предвид факта, че Гауди е ревностен католик, тази интерпретация е под съмнение. Но така или иначе квадратът е там.

За безкрайността числата са без значение…

„Саграда фамилия“ е уникално творение. Всички знаят, че тя е започната от Гауди и още не е завършена. По план тя трябва да е готова 2026 година, когато ще станат 100 години от раждането на архитекта. Това е творението на живота му, въпреки че той не е успял да го завърши. Но макар и недостроена, тя вече е надживяла създателя си!
Вероятно Гауди е бил отдаден на това си творение, защото когато е работил по него, е спял в един фургон до обекта и това е продължило години.

Той така е замислил градежа и ориентацията на катедралата, че на източната й фасада, където е входът, да бъдат сцените около раждането на Христос, а на западната, изходът – последните земни дни на Спасителя или така наречените Страсти Христови, разпъването и Възкресението.

Източната фасада е като футуристична приказка. За градежа й има ред градски легенди. Според една от тях, когато майсторът е започнал да дяла скулптурата на магарето, на което е Богородица, властите се погрижили да му осигурят най-добрите животни в града, за да му служат за модел. Вместо това Гауди е избрал магаре, чиято стопанка е носила с него пясък за градежа. Така той натоварва с още по-голяма символика градежа си и го превръща в паметник, на онези, които са го издигнали.

Западната фасада има по-модернистичен вид

Тя е изчистена от готическите елементи, характерни за катедралите, и представя всички сцени от Страстите Христови – от влизането на Спасителя в Ерусалим и посрещането с „Осанна“, целувката на Юда, съдът на Пилат, носенето на кръста към Голгота, сбъдналото се пророчество на Учителя, че Петър при пропяването на петела ще се отрече от Него, разпятието, войниците, които хвърлят жребий за дрехата Му и Възкресението. Съвсем в съзвучие с това и на пода пред самата врата има мозайка, чиито сцени представят влизането на Христос в Ерусалим.

Преодоляване на различни пространства

Когато човек посети Саграда Фамилия, той преодолява редица пространства и епохи. И не само – без да иска всеки се понася от този свят, преминава през едно своеобразно чистилище, за да може накрая, когато излезе през портите й, да изпита катарзис и да се възвиси.

Буквално казано – в няколкото минути, в които човек ще премине през нея, трябва да съпреживее, онова, през което Христос е минал и накрая в мислите си да „възкръсне“. Ако мислите, че тази оценка е пресилена, просто вървете там, няма как, когато сте на прага й да не чуете отчетливото „Уау“, отронвано от устата на посетителите! Вътре катедралата няма равна на себе си. Погледът на всеки се вдига рязко нагоре. Не може човек да не забележи яйцевидната форма на куполите, които допълнително са декорирани и приличат на разчупени яйчени черупки, в които са вградени множество символи. След това човек започва да търси светлината, а тя идва бяла от куполите, и цветна – от витражите.


Витражите от Източната стена са направени предимно в студената гама на синьото и зеленото, а на западната – червеното, жълтото и оранжевото

Така когато слънцето започне да грее, лъчите на влизащата вътре светлина променят интериора през палитрата на цялата дъга – от синьо, през зелено до жълто, оранжево и червено. Неизменно идва реда на олтара и изходът – от западната страна, там, където са Страстите Христови и неговото Възкресение.

Гауди никога не се е съобразявал със стремежа на своите колеги, всичко, което градят, да е с правите линии. Казвал е, че в природата такива няма. Вместо това, той се е опитвал да подражава на формите на природата и най-вече на яйцето – за нея той, а и съвременните инженери, казват, че е най-гениалното нещо, което природата може да измисли. То така е устроено, че поставено с най-острият си връх нагоре, е най-здравото нещо и може да понесе големи напрежения и сили без да се счупи.

За да разберете за какво става дума, просто си представете една кола, поставена върху плоскост, която пък е легнала върху кори с яйца. Ако мислите, че всичко ще се разтече, грешите, яйцата ще си останат здрави. Черупките им са така изваяни, че ще отведат напрежението, идващо от масата на колата, направо в земята и така няма да се стигне до пропукването им. Осъзнал този факт, Гауди умело си служи с формата на яйцето в своите си сгради. За него това простичко нещо е абсолютно, както и числото 33, а това е причината магическият квадрат на Гауди да носи и името „Великденско яйце“.

Автор на текста и снимките: Стамат Рибаров