Мексико предлага на туристи плаванe с акули

Името им може и да е китови акули, но у тези гигантски океански риби няма нищо страховито, дотолкова, че туристите в северозападната част на Мексико могат да плават редом с тях по време на организирани турове.

„Това са тропически животни, много мили, можеш да плуваш край тях, защото се движат с максимум 8 км./ч.”, обяснява Фабрисио Мухика, който ръководи организирани колективни водни разходки в залива Ла Пас в мексиканския щат Долна Калифорния.

Плаването с акулите започва през октомври, когато тези масивни същества Rhincodon typus се приближат до брега, а туристите могат да ги наблюдават от 10-местни лодки.

Китовата част в името на китовата акула е включена погрешка. Тези същества наистина са акули, но се хранят с малки животинки по морското дъно. Дълги са около 9 метра и тежат към 9 тона.

С приближаването на лодките, двигателите се изключват, за да не плашат животните. После туристите се спускат във водата като следват напътствията на водача си.

„Това е животински вид, който е много чувствителен към лодки и шум. Имат силно развито чувство за миризми – усещат всякакви химически продукти или нефт и това ги кара да бягат, което е добре, защото им позволява да оцелеят”, казва Мухика.

Туристът Едуардо Родригес за втори път участва в плаване сред китовите акули. „Това е преживяване, което трудно може да се опише…Наистина е впечатляващо”, казва той.

Пътуванията с лодки край китови акули са под контрола на мексиканското министерство на околната среда, което глобява тези, които се приближават твърде много да животните.

Китовата акула е най-голямата акула, а също така най-голямата от живеещите днес риби. Най-големият измерен досега екземпляр е с дължина 12,65 м. Уловен е през 1949 в Индийския океан, край бреговете на Пакистан. Храни с планктон, който филтрира от водата, също така и с мекотели, ракообразни и дребни рибки, но въпреки огромните си размери е напълно безопасна за човека. Устата на китовата акула е широка повече от 2 метра.

На цвят са сиво-синкави, като коремът е по-светъл, а на гърба си имат светли петна. Предпочитат температура на водата от 21 до 25°C и са разпространени във всички тропични и субтропични морета.

За първи път китовата акула е идентифицирана през април 1828 година и е по-подробно описана през 1849.