Митничният град Ел Дорадо – магнит за сребролюбци

Ел Дорадо

Някога, някъде, скрит сред зелените джунгли на Колумбия имало един град, който бил приказно богат, а всичко в него било от злато. Така започва легендата за митичния Ел Дорадо, отнела живота не на един или двама сребролюбци, тръгнали да търсят неговите богатства. Според вярванията градът се виждал един път в годината, когато Луната, Земята и Слънцето се подреждат в една линия.

Ел Дорадо – реалност или просто мит?

Въпреки, че и до ден днешен се организират експедиции за търсенето на златния град за заблудени авантюристи, всички археологически и исторически доказателства говорят, че приказно богат град никога не е имало.

Всъщност легендата тръгва от един древен ритуал, който бил изпълняван от майското племе Муиски. Винаги когато на власт идвал нов вожд, те имали традиция да го мажат с дървесни смоли, след което посипвали тялото му със златен прах, докато той не заприличвал на жива статуя. От там идва и името „Ел дорадо“, което в превод означава златен човек.

Заедно със своите най-високопоставени съветници, вожда се качвал на сал, върху който имало жертвени жерави и огньове и отивал в средата на близкото езеро, където хвърлял златни предмети и скъпоценни камъни, с които да умилостиви боговете. На това тайнство твърди, че станал свидетел през 1530-те в Андите конкистадорът Гонсало де Кесада. На смъртния си одър той разказал за златен град с несметни богатства, който открил край езерото Гуатавита при една от експедициите си.

Там го посрещнали приятелски, защото преборил друго племе, с което индианците воювали. Кесада прекарал там половин година, като през това време се извършил и ритуала по узаконяването на новия върховен вожд на муиските. От там тръгва и легендата, в която Ел Дорадо е представян ту като град, ту като царство, ту като империя.

Златният сал, изобразяващ процесията е открит случайно

През 1969 година земеделци случайно откриват в пещера край Богота златни предмети и керамика, сред които има и необикновена находка – златен сал, който изобразява цялата процесия по короноването на новия владетел. Той е дълъг около 25 см. и тежи 287 грама. Вождът е заобиколен от жреци и гребци.

Заслепени от златната легенда, изследователите Франсиско де Ореляна и Гонсало Писаро не осъзнали, че Ел Дорадо не е място, а просто един човек. Те повели опустошителни експедиции, в която загинали около 3 хиляди души, смазани от жегите, насекомите и глада. Но, златният град си останал мираж.

Племената, живеещи край езерото Гуатавита наистина имали злато, но почти изцяло го използвали за изработката на жертвени предмети и за тях то имало предимно духовна стойност, докато за  испанските конкестадори то значело пари и богатство.

През следващите векове били правени нееднократно опити езерото Гуатавита да бъде пресушено. При някои от тях са открити златни предмети, но като цяло дъното било дълбоко и много тинесто. През 1965г. за да сложи край на пресушаването, правителството на Колумбия обявило езерото за национално културно наследство.

Въпреки че Елдорадо се оказал легенда, богатствата, които конкистадорите отмъкнали от Америка далеч не били толкова малко. Това обаче се отразило зле на икономиката на Испания – империята се осланяла на златото и пренебрегнала стопанското си развитие, което довело до икономически упадък.

Така легендата за Ел Дорадо става символ на нездравите стремежи към лесно забогатяване.