Най-чистият въздух на Балканите е в Рая, наречен Родопи – СНИМКИ

Снимка: Flashnews

Тук всеки е добре дошъл

Това е надпис на една от чешмите, изградени в Северозападните Родопи. Пътуваме към село Фотиново, намиращо се на около 20 км от Батак – високо в планината, на около 1100 м надморска височина. Докато гледам шосето, се сещам думите на Бойко Борисов: „Път като слънце“. Направо не е за вярване, че асфалтът е нов и няма нито една дупка, нито една неравност. Нищо, че в селото живеят няколкостотин души. А боровете наоколо създават усещането, че не си в реалността, а в някоя приказка или легенда.

Снимка: Flashnews

Отпивам от ледено студената вода и благодаря на хората, направили чешмата. Сещам се за Сали Яшар и желанието му да направи себап – безкористно благодеяние, и разбирам, че благородните хора не са само в легендите на Йовков.

Снимка: Flashnews

За разлика от равния и широк път в гората, Фотиново ни посреща с тесни калдаръмени улици. Както в повечето родопски села и тук къщите са накацали живописно по склона.

Снимка: Flashnews

Центърът е в средата, нагоре ми се вижда доста стръмно и трудно за изкачване. Питам се – как ли живеят хората тук и как превземат баира по няколко пъти на ден.

Фотинските водопади обаче са надолу

Спускаме се по нажежените от слънцето стълби и се молим край реката да има повече сянка. Августовската жега е непоносима дори и тук и гони 30 градуса. В София термометърът е безжалостен – 36 градуса. От което обаче не ни става по-хладно. Жега е и по пътеката към водопадите.

Снимка: Flashnews

Има дълги разстояния, които се минават директно под палещите лъчи на слънцето. Чак към края черният път влиза в гората и ходенето става по-леко. А част от табелките са толкова забавни, че няма начин да не ги снимаш.

Снимка: Flashnews

 

Вярно е, че общината има какво да направи тук – беседките са малко, част от тях са обрасли в трева и храсти. Пътят може да се подравни, споделя един от туристите.

Кратък отдих на беседката преди да се спуснем към водопадите. Разбрали сме, че реката преминава през три пада, като най-високият от тях е 16 м.

Снимка: Flashnews

Общата им височина е около 30 метра. Те обаче разкриват красотата си само пред най-смелите. Слизането е трудно – на места дори опасно.

Снимка: Flashnews

Местни хора ни казват, че имаме късмет, че скоро не е валяло, защото при дъжд стъпалата са много кални и се пързалят. И сега някои са мокри, но на повечето човек може да се задържи спокойно.

Снимка: Flashnews

Изкачването също е трудно, тъй като вече един час сме обикаляли по камъни и неравни повърхности

Но не трябва да се отпускаме, тъй като ни предстои връщане около 3 км към селото. Този път не отказваме почивка в една от беседките.

Само че слънцето вече е напекло непоносимо и умората все повече си казва думата. По пътя минаваме покрай овчар и момче на мотор, които си говорят под сянката на едно от дърветата. Питаме ги дали селото е далече, а те отговарят с въпрос: „Къде ви е колата – горе или долу?“. „При кметството“, отвръщаме ние. „Е, тогава има още доста. Най-трудният преход е изкачването в самото село“ – обясняват местните и ни канят да отдъхнем при тях.

Снимка: Flashnews

Споменавам, че селото е доста оживено и че всяка къща е обитаема. Момчето обаче казва, че така е само през август. Тогава се прибират гурбетчиите, които иначе работят в чужбина. Самият той бил един от тях и си тръгвал след 10 дни. Млъкваме смутено. Ние сме компания от 10 човека, петима от които живеят и работят в Германия.

Лека-полека превземаме баира в селото

На първата уличка ни изчаква усмихната жена и ни поздравява. Без условности и церемонии ни пита откъде сме, какво работим. А след това споделя, че животът във Фотиново е труден целогодишно, затова младите хора са тръгнали по чужбина. Тя имала двама синове, единият продавал дюнери в Германия. Семейството тук се изхранвало от животновъдство – отглеждали крави.

Снимка: Flashnews

„Сега имаме 28 заедно с телетата. Цял месец събирахме сено – окосихме 50 дка ливади“ – разказва Нехрие /за името не съм сигурна, че правилно съм го запомнила/. Тази зима пък паднал сняг до пояс и хората трудно излизали от домовете си.

Докато вървим нагоре, тя весело поздравява Осман, а след това и Иван. Тук българи и мохамедани живят в сговор и разбирателство, молейки се един за друг – всеки на своя Бог – в църквата или в джамията. Нехрие призова Бог да ни закриля и ни накара да обещаем, че ако идваме пак, непременно ще се обадим.

Така в разговор не усещаме как сме стигнали до центъра на селото

Хапваме юнашки в местния ресторант, а накрая поливаме с бира и … капучино, приготвено от домашно мляко – наистина невероятна напитка. Тук природата е най-чиста на целия Балкански полуостров.

Снимка: Flashnews

Село Равногор е само на няколко километра оттук и е признато за мястото с най-чистия въздух на Балканите, информират ни в заведението. Сигурно невероятният вкус на млякото в капучиното идва тъкмо от липсата на отрови в него.

Снимка: Flashnews

Тръгваме към Равногор – селото с най-чистия въздух

И най-кристалното синьо небе. И да погледнем света от високите Червени скали. Според легендата мома се е хвърлила от тях, за да не попадне в ръцете на турците.

Снимка: Flashnews

Всъщност – това са Родопите, мястото, където се преплитат красотата, чистотата, добротата и усещането, че човек е способен да преодолее всяко препятствие.

Снимка: Flashnews

 

 

 

 

Оставете коментар

Напишете първия коментар!

wpDiscuz