Нови правила за защита на личните данни влизат в сила от 25 май. Причината е общ европейски регламент, който ще затегне контрола върху използването на личните данни на физическите лица и тяхното обработване.
При доказано установено изтичане на данни фирмата или съответната администрация може да плати глоба в размер на десетки милиони евро. Това каза председателят на Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами в България Владимир Икономов на форум, посветен на новите промени в Българската търговско-промишлена палата.
„Фокусът трябва да обърнем към компаниите, които използват личните ни данни. Това са хотели, онлайн магазини, където се регистрирате с вашите имена. Точно тези трябва да са обект на сериозен контрол какво се случва с личните ни данни. Защото вие дадете ли ги, случва се те да бъдат откраднати, източени или изгубени“, каза Икономов.
В момента се работи по техническото внедряване на различните контролни мерки, каза Икономов и добави, че това ще струва много средства на компаниите, които те трябва да инвестират без да очакват възвръщаемост от това, но по този начин ще си гарантират спокойствието да не бъдат глобени.
Експертът подчерта, че след 25 май разплащането с проформа фактура отива в историята. Според него издаването на такъв документ може въобще да не цели желанието от другата страна да плати, а да се добере до данни. Той поясни също така, че личните карти вече няма да могат да се снимат от всеки.

Регламентът влиза директно в сила и затова не е необходимо да се правят законови промени, уточни юристът Гергана Николова, която беше лектор на форума. Тя поясни, че темата за личните данни съществува от 1890 г., когато се заговаря за нея покрай използването на снимки от журналисти във вестник.
„Има промени, които и досега са съществували, но сега са по-ясно дефинирани. Тези правила въвеждат граници. Регламентът сега казва какво точно трябва да е съгласието и, посочва, че то трябва да е отделно от други текстове. Досега той не беше отделен и ясно регламентиран. След 25 май дали това изискване е изпълнено ще подлежи на контрол“, коментира Николова.
Тя добави, че с въвеждането на регламента се появява и т.нар. „право на забравяне“, което позволява, след определено време събраните данни да бъдат унищожени, а не да остават завинаги налични.








