Пътешественикът Николай Н. Нинов пред FN: Водещи са откривателският дух и поривът към неизвестното

В сезона на пътешествията журналистът и писател Николай Н. Нинов разкрива още тайнства от мистичната и непозната България

Г-н Нинов, преди три години се появиха „Повторени сънища“, а преди година – „Времето гледа с десет очи“. Поетични заглавия на книгите ви с пътеписи, илюстрирани със снимки от светилища, каньони и скални отвеси. И понеже сме в сезона на пътешествията – какво все още крие от нас мистичната и непозната България?

Необходени и непроучени мегалитни гори. Лица на полухора-полубогове. Тайнствени релефи. Необясними засега съоръжения, геометрически постановки. Скални надписи, рисунки, барелефи. Все следи от ритуални дейности, които са оставили нашите древни предци.

Не намаляват ли загадките в този наш свят на свръхтехнологии?

Намаляват, разбира се, но куп въпроси около ролята и зрелищността на много праисторически обекти, пръснати из България, остават без отговор. Което засилва интереса към тях. Срещам и виждам все повече хора – не само любители на загадките от далечни времена – да обхождат тези конструкции, за които споменах преди малко. Да ги снимат и коментират.

Да си разменят информация в социалните мрежи. Да издирват публикации, свързани с мегалитните градежи, с култовата архитектура по нашите земи. И да се удивляват на строителните стандарти в древността – как и с какво са постигнати подобни съоръжения, наподобяващи впрочем сложни арт инсталации; как са повдигани, премествани и намествани огромни скали късове върху ограничена площ и на труднодостъпни места; как дялани, сечени, пробивани и рязани монолити, които тежат между 10 и 60 тона всеки, стоят стабилно хилядолетия наред, закрепени в един на пръв поглед невъзможен баланс. И защо монументални композиции, плод на умения невъзможни днес, са извън фокуса на научната общност.

Този нарастващ интерес към едни отминали светове няма как да не радва тъкмо вас, търсача и популяризатор на неоткрити места.

Радващо е, разбира се – и за мен, и за всеки вече влязъл в този „асансьор“ към миналото. Ето че и това могат книгите – да събират и сближават съмишленици насред стъписващи каменни реки, в процепни ниши, край мистични профили, пластики, петроглифи. А и нали това е целта – повече да се знае за тези неизследвани артефакти в България, повече хора да стигнат до тях.

Книгите ви завършват с индекс, който веднага ориентира читателите край кое населено място и в коя община се намират обходените обекти – най-вече в райони, където животът изглежда спрял: Източни Родопи, Западни Родопи, Странджа, Сакар. Кое ви подтиква вече години наред да поемате отвъд утъпканите пътеки?

Първо – самото очакване на предстоящото приключение, тръпката от изследването му в аванс. Защото проучването на карти и маршрути, на пътища и пътеки, къде и по какво ще въздишаш, са половината от насладата. Другата половина е свързана с вълнението непосредствено преди целта и с това да установиш, че видяното на място много често надхвърля представите и очакванията ти. Но така е с уникалните места, с величавите гледки – културният шок е неминуем.

Случва ли се да се връщате към тях, за да опресните спомена?

Да, особено ако търсиш нови ракурси, съчетания на цветове, отражения – най-често в други сезони, в други отрязъци от деня. Или когато установиш, че част от „пъзела“ ти е убягнал, докато „подреждаш” впечатленията си, преглеждайки по-късно заснетото. Изненадата е остра – оптиката е уловила детайли, които странно защо си пропуснал. И при първа възможност отново си там, насред тези храмови комплекси, където планината среща небето, питайки се неизбежно какво ли са знаели древните за онова, което ние следва да знаем.

Наскоро предприехте мащабно турне, срещайки се с читатели и любители на приключенския туризъм от страната. Ще имат ли „Повторени сънища“ и „Времето гледа с десет очи“ още представяния?

Да, живот и здраве, през есента. Но по-важен сега, а и далеч по-очакван е летният ни „гастрол“ с неколцина приятели, който сме планирали из родопските ридове и Средния Предбалкан.

И те ли са встрастени любители на древните култури?

Без изключение. Повечето от тях присъстват и в „Повторени сънища“, и във „Времето гледа с десет очи“. Всъщност, и двете ми книги са своеобразен поклон точно към тези хора, наричани кой знае защо „алтернативни изследователи“. Хора с различни съдби и професии, посветили обаче свободното си време да проучват от години всяка следа, всеки оцелял знак, оставен ни от нашите предци.

Без да забравяме значимостта им на събирачи и пазители на обредността и традициите в отдалечените български краища, тези мъже на духа не само предизвикват да продължите с търсенията, да трупате още съдържания и смисли, но и с лекота ви пренасят в пластовете на времето, в смислени тълкувания на куп предизвикателства за официалната наука, каквито са зоните с култов характер, ситуираните в тях светилища с полеви аномалии, системите за свещенодействия, скалните обсерватории.

Със сигурност това са хора, които са наясно и с най-късите преходи, и с най-прекия достъп до тези обекти.

Не само. Всеки от тях разполага със свои стратегии за оцеляване в планината и на драго сърце би ви научил как да разчитате само на това, което е на гърба ви; как да се придвижвате в гора и в река; от листата на кое диво дърво да свиете цигара; какви костилки да счукате и с какво да ги запарите за илач при нужда. И най-важното от тяхното верую – че човек няма враг сред животните, но те имат общ враг и това е човекът. И че „геройствата“ нямат място в подобни опознавателни обходи.

Разбирам, изпитанията не винаги представляват удоволствия…

Именно. Повечето хора са пригодени да живеят в равнинни места и обозрими пространства. А усилията по преодоляването на трудни терени или на драматични отсечки не са сред обичайните движения на всекиго. Не оставайте обаче с впечатлението, че обектите, за които говорихме, изискват специална екипировка или завидна физическа подготовка. Водещи са по-скоро откривателският дух и поривът да установиш какво се крие зад билото насреща, зад следващия хребет или горски масив, след следващото село. Така че, нека е щедро лятото за търсачите на древни чудеса и за намерените от чудесата!

Подготвяте следваща книга. Какво ще открием в нея?

Поредните тайнства от древна и дивна България.