Много гафове и поемане на ангажименти, които не се изпълниха. Така политологът проф. Анна Кръстева оцени работата на служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков. Тя му постави оценка 3.50.
Проф. Анна Кръстева е преподавател в НБУ, оглавява Центъра за миграционни изследвания.
–––––––––––––––––––-
Как се справи служебното парвителство на проф. Огнян Герджиков?
Две противоположни характеристики бележат това правителство- рекорден брой гафове и сравнително нормално изпълнена ключова задача да осигури нормални условия за изборите. И в отчета си, правителството на служебния премиер не успя да даде задоволителен отговор за тези два изключително проблемни момента в тяхното кратко управление – отмяната на наредбата за интеграция на бежанците и уседналостта, засягаща пряко българите в чужбина.
Отмяната на наредбата за интеграция на бежанците беше проблематична във всички отношени и като като политически акт на служебно правителство и като акт, който се променя без да има изискващо го ситуация. Те променят акт на редовно правителство, малко преди друго редовно правителство. Те създават правен вакуум, отменят една наредба без да има втора готова. Пише се спешно нова наредба за няколко дена без задълбочен дебат. Решението се взема непрозрачно и под натиск. Екшън, свиква се спешно и извънредно кабинета в петък в късния следобед. Това говори за непублични логики и непрозрачност. Гражданите не харесваме това.
Вторият проблематичен ход е, че правителството поиска да предефинира Изборния кодекс за правата на българските граждани в чужбина. То този въпрос трябва задълбочен и дълъг дебат, както от политическата класа така и от българите, живеещи зад граница. Това не се случи, а и нямаше как да се случи. Всичко това показва какво не трябва да прави един служебен кабинет.
Каква оценка бихте дали на служебния кабинета?
Ще дам оценка 3.50 по шестобалната система. Причината е, че все пак осигуриха нормалния преход от едното към другото правителство. Министър-предсдателят се стремеше да има един умерен тон. Виждаше се, че има експертиза, има желание от министрите да правят смислени неща. Имаше едно хубаво обещание в началото за ревизия на кабинета на Бойко Борисов, но не беше изпълнено това обещание. Самият кабинет пое ангажимент да направи ревизия на министерствата, а информацията беше бегла. Гражданите очаквамехме категорични заклучения. Примерно, не са установени нарушения или са установени тези и тези нарешения, или пък администрацията не съдейства да се събере информация за нарушенията. Останахме си гладни така да се каже по отношение на това обещание.
Ако сравните служебните правителства на Марин Райков, проф. Георги Близнашки и това на Герджиков. Кое се справи най-добре?
Тук ще направя сравнение на самите премиери как възприеха своята роля. От тази гледна точка бих дала по-висока оценка на Герджиков, защото най-малко или въобще не инструментализира тази роля за лична кариера. Предишните двама използваха този пост за своята кариера. Райков, който идваше от дипломациятаи се изстреля на висок посланически мандат до който нямаше да стигне така лесно. Помните как се коментираше как министърът на външните работи, който е Райков предлага Марин Райков за посланик на премиера Марин Райков. Тази лична употреба на властта остави горчив вкус. Казусът на Близнашки е, че стигна до този пост с протесна вълна и после безпринципно се разграничи от президента Росен Плевнелиев, който го назначи. Скоро по медиите със самочувствие каза, че се опитвал да вкара президента в правия път. Това не е коректно политически. Понеже и двамата имаха лични амбиции не се втурнаха да правят радикални реформи, каквито се остреми служебното правителство на Грджиков.
И трите кабинета поставиха много въпросителни и поставят въпроса за съществуването на институцията „служебен кабинет“.
Начинът по който се случва показа, че е добре да започне дебат необходимо ли е такова служебно правителство или да се мисли за други форми управление на държавата в тези преходни периоди. Не самата институция е погрешна, а начина по който не успяват да я изпълнят кабинетите и министър-председателите.









