Проф. д-р Росен Стоянов пред FN: Вотът на недоверие е отчаян опит за консолидация на опозицията

Тази седмица БСП започва преговори с ДПС и Воля за внасяне на вот на недоверие към правителството Борисов-3. Темата този път е корупция.

По думите на лидера на БСП Корнелия Нинова темата е много широка: „Това не ни ограничава в кои сфери да говорим за корупция, може да е в здравеопазване, образование, регионално развитие, навсякъде имаме поводи за това“, обяви тя.

За внасяне на вот на недоверие са нужни 48 подписа, а народните представители на социалистическата партия са 80, тъй че не са необходими разговори с другите политически сили за внасянето му. За сваляне на правителството са нужни гласовете на 121 от 240 депутата, т.е. и подкрепа на други партии.

От ДПС вече обявиха, че ще подкрепят инициативата на БСП.

Какъв е смисъла на този ход, консолидира ли се опозицията и какви сигнали отправяме към Европа два месеца преди началото на Председателството на ЕС? Отговорите потърсихме от проф. д-р Росен Стоянов.

–––––––––––––––––––––––––––––

Има ли хипотетична вероятност вота „да мине“ – т.е. да получи достатъчно гласове в НС?

Вероятността наистина е само хипотетична. Способността на ГЕРБ да формира парламентарни мнозинства вече се основава на достатъчно натрупан властови и политически опит. На употреба на всички възможни лостове за въздействие. Партийната и разбира се персонална мотивация, е налице – заявена, подплатена и с аргументите и подписите на коалиционните партньори. За да падне от власт, на кабинетът „Борисов 3“ няма да е достатъчно само собствено желание, както досега.

Каква е целта на вота на недоверие в точно този момент?

Защо да не го погледнем и от страна на един отчаян опит за вътрешнопартийна (на БСП) но и опозиционна (в случая парламентарна) консолидация.

Консолидира ли се опозицията срещу коалицията?

В някакъв смисъл – да. БСП, ДПС и Воля са всъщност всички, останали извън управлението, но и парламентарно представени партии. Това е и цялата ефективна, за съжаление, опозиция у нас.

Това опит за излизане от изолацията на ДПС ли е?

Стратегически ход, определено. ДПС, в стремежа си да излезе от сянката на опозиционната изолация от една страна, но и да реагира политически адекватно на сполетелите я в последно време обвинения и скандали около явни и не толкова явни политико-икономически интереси, е принудена да действа. Все пак да не забравяме, че тази партия се слави с изключително ярък политически прагматизъм.

Кой има интерес от непрекъснато „клатушкане“ на управлението?

Позволете да определя гласуването на недоверие на всяко едно правителство като изконна, дори задължителна дейност на всяка опозиция. Да не забравяме, че демокрацията е сблъсък, дори конфликт, на алтернативата и статуквото.

Какви сигнали изпращаме към Европа в навечерието на Председателството?

За динамична политическа обстановка, за реализиране на демократична практики. Позицията – „да не се излагаме пред чужденците“ и да „заметем“ проблемите под килима, ми прилича по-скоро на класическата „доктрина“ от края на Живковото управление за „снишаването“…

Разбира се, от друга страна, преиграването в комуникацията на различното мнение и визия, а и заиграването с деликатни теми, не са най-сполучливия начин за употреба на този основен инструмент за въздействие от страна на опозицията.