Проф. Даскалов от ВМА съветва как да пазим сърцето си здраво и защо през пролетта трябва да мерим редовно кръвното

сърце

Пролетта и затоплянето на времето изискват особено внимание от страна на хората с болно сърце и „играене“ на кръвното налягане. Променливите пролетни дни не са подходящо време за планиране на извънредни физически натоварвания, нито на прекалено много емоции и стрес.

Защо през пролетта е повече от препоръчително да се измерва редовно кръвното налягане и как да пазим здравето на сърцето си – потърсихме съветите на полк. проф.д-р Ивайло Даскалов – ръководител на клиниката по Кардиология във ВМА.

Как се променя кръвното налягане през пролетта със затоплянето на времето и как се отразява това на хората с хипертония и сърдечна недостатъчност?

проф.д-р Ивайло Даскалов: Няма по-променлив, непредвидим и капризен сезон от пролетта. Кръвното налягане често се влияе от резките промени на температурата и непрекъснато изменящите се влажност на въздуха и атмосферно налягане. То започва да се променя и става нестабилно, подобно на времето. При пациентите с артериална хипертонния и сърдечна недостатъчност тези промени често пъти се отразяват негативно и налагат промени в провежданата медикаментозна терапия, хранителен и двигателен режим.

Каква точно е връзката между атмосферното налягане и артериалното налягане?

проф.д-р Ивайло Даскалов: Връзката между атмосферното и артериално налягане е обратно пропорционална в известни граници. Това означава, че когато барометъра покаже по-ниски стойности на атмосферното налягане от обичайните, е възможно да се появяат повишени стойностите на артериалното налягане и по-ускорен от обичайния сърдечен пулс. Това е физиологичен механизъм на адаптация на организма за усвояване на кислорода във вдишвания въздух при условия на по-ниско парциално налягане. За да се доставят нужните количества кислород на организма например при надморска височина над 2000 м, се активират адаптивни механизми на белия дроб и сърдечно-съдовата система, съответно сърцето учестява своята дейност, а това води до увеличаване на артериалното налягане в кръвоносните съдове. Тези реакции могат да се появят при напълно здрави хора, обичайно изложени на висока надморска височина или при хронично сърдечно-съдово и белодробно болни, независимо от морското равнище, на което те пребивават.

В каква възраст меренето на кръвното трябва да се извършва редовно с оглед на данните, че все по-млади хора страдат от хипертония и проблеми със сърцето?

проф.д-р Ивайло Даскалов: Последният доклад за контрол, лечение и превенция на артериалната хипертония беше публикуван съвсем скоро, в края на 2017г. от Американската Сърдечна Асоциация. Макар че в Европа на него се гледа с известна доза критицизъм в някои аспекти, отново се подчертава нарстващата честота на хипертонията в общата популация, за сметка на увеличаване продължителността на живота и относително високия дял на хипертонията в млада възраст.
Две неща правят впечатление при пациентите на възраст до 65г. Първо преобладава мъжкия пол като по засегнат и второ: твърде вероятно е докладваната честота да е надценена поради факта, че са използвани различни модели за дефиниция на високото артериално налягане. Единият модел използва две или повече измервания на кръвното налягане на една визита, а другия две или повече измервания в рамките на две различни по време визити. Счита се, че първия модел е причина да се надцени честотата на артериалната хипертония. На вашия въпрос има ли подходяща възраст, от която да започне контрола върху стойностите на артериалното налягане – не няма такава. Измерването на стойностите може да започне във всяка една възраст, от детско-юношеската през младата до напредналата, ако има клинично основание това да бъде направено.

В какви случаи трябва да се обърнем към лекар и можем ли сами да се справим с „играенето“ на кръвното в различните сезони?

проф.д-р Ивайло Даскалов: Променливите пролетни дни не са подходящо време за планиране на извънредни физически натоварвания, нито на прекалено много емоции и стрес. Когато е горещо, кръвното налягане обикновено се понижава и достига по-ниски от нормалното стойности, това е причината човек да се чувства отпаднал. Ако на следващия ден изведнъж стане студено, кръвното налягане се повишава и предизвиква главоболие. Изводът е, че тялото се нуждае от време, за да се адаптира към промените на времето. През пролетта е повече от препоръчително да се измерва редовно кръвното налягане и да се запазят предварително уточнените дози на медикаментите. Тъй като евентуалното „следване“ капризите на времето, означава обратното – да се променят дозите ежедневно и е напълно невъзможно за реализиране. Когато през юни започне рязкото повишаване на температурите, пациентите с артериална хипертония задължително трябва да се консултират с личния си лекар, в случай че продължават да се чувстват отпаднали и усещат непрекъсната умора в крайниците.

Как трябва да живее човек, за да има здраво сърце и особено хората с наследствено предразположение?

 проф.д-р Ивайло Даскалов: За да има здраво сърце в най-общ план, човек трябва да избягва въздействието на т.нар. сърдечно-съдови рискови фактори. Тези фактори се делят на две групи. Едната е такива, които по-скоро трудно биха могли да се модифицират, като например влияние на психоемоционалния стрес, нисък социално-икономичен статус или не могат да се променят, като полова принадлежност, фамилна предиспозиция към сърдечно заболяване, напреднала възраст, хронична бъбречна недостатъчност или обструктивна сънна апнея. Другата група сърдечно-съдови рискови фактори е по-важна, защото включва фактори, чиято корекция води до промяна степента на общия сърдечно-съдов риск. Затова се нарича група на модифицируемите или коригируеми сърдечно-съдови рискови фактори. В тази група са включени активното и пасивно тютюнопушене, захарния диабет, високия холестерол и неговите атерогенни фракции (т.нар дислипидемии), наднорменото телесно тегло, обездвижването и нездравословната диета. Усилията би следвало да бъдат насочени към прекъсване или минимизиране на тяхното въздействие, като този принцип важи с особена сила за хората с наследствено предрадположение към сърдечно-съдови заболявания.

Как трябва да се храним/има ли някакъв специфичен хранителен режим и определени храни, на които трябва да наблягаме за да избягваме кардиологичния кабинет?

проф.д-р Ивайло Даскалов: Има общ модел на поведение, който включва и здравословна диета. Сега се използва абревиатурата ДАШ, или диетични подходи за ограничаване на хипертонията (DASH, Dietary Approaches to Stop Hypertension). Това представлява, здравословно хранене включващо богата на плодове и зеленчуци храна, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти с намалено съдържание на наситени и общи мазнини, което би довело до понижавне на стойностите със средно 10mmHg за систолното и 3mmHg за диастолното кръвно налягане. При хората с наднормено телесно тегло е препоръчително да се започне редуцираща диета, като идеята е, че свалянето на 1кг от телесната маса би довело до намаляване на кръвното налягане с 1mmHg. На следващо място е ограничаване приема на готварска сол (натриев хлорид) и добавяне в диетата на богати на калий продукти. От съществено значение е умереност в алкохолната консумация, което означава да се консумират не повече от 2 алкохолни питиета дневно за мъже и 1 за жени. Най-важният съвет вероятно остава този свързан с подържането на ежедневна и ежеседмична, постоянна физическа активност. Тя трябва да включва извършването на разнообразни динамични и изометрични натоварвания, които да гарантират оптимална физическа форма. Всички тези нелекарствени способи биха благоприятствали понижаване на стойностите на кръвното налягане приблизително с 3 до 5mmHg. Ако вече се провежда лечение на артериална хипертония, описаните способи биха способствали да се намалят нуждите (дозите на лекарствата) от медикаментозна терапия, а ако няма повишени стойности на кръвното налягане, описаните мерки биха спомогнали с голяма вероятност да се избегне скорошна среща с кардиолог.