Психологът Аделина Иванова пред FN: Обществото носи отговорност за убийствата на новородени

Снимка: pixabay.com

Пореден случай на криминално раждане и убийство на бебе. Този път в Горна Оряховица. Новото насилие се случва три месеца, след като баба изхвърли новороденото си внуче през прозореца на жилищен блок в пернишкия квартал „Тева“.

Зачестяват ли подобни инциденти и какво може да накара една жена да посегне на невинното новородено – ето обяснението на психолога Аделина Иванова за читателите на Flashnews.

Г-жо Иванова, какво може да накара една майка да убие новороденото си бебе?

Не винаги една жена, която ражда, е готова да бъде майка. Тя първо трябва да се е осъзнала като жена, за да може да скочи в другия етап. И трябва да пожелае бебето. Да създаде връзка с мъж и да пожелае детето да е именно от него. В днешно време обаче все по-често партньорството не се гради, за да се създаде семейство, а за да има жената някого до себе си. И тогава двамата партньори не функционират като семейство – мъжът не може да стане баща, а жената – майка. Затова и когато едни родители посетят психолог, първият въпрос е дали детето е било желано.

Но това само по себе си може ли да е причина за убийство?

При всички положения хората, които посягат на новородено, са хора, които не функционират на нормално психично равнище. Защото това не е нормален акт. Нормално е, когато не можеш да гледаш едно дете, да му дадеш шанс, като потърсиш социалните служби. А това може спокойно да бъде наречено убийство – за да си реша проблема, минавам към това действие. Но то само за момента е лесният начин за решение.

Откъде тръгват проблемите на тези хора?

Ние не знаем в какво семейство тази жена е израснала. Какви проблеми е имала – психически, финансови, други. Защо не са отработени с психолози. Много е важно за нас като общество тези хора да бъдат подкрепяни. И то не само от социалните служби, а и от съседи, близки. Със сигурност е имало хора, които са усещали странно поведение, но или не са го разпознали като такова, или са си мълчали, защото: „Това не е наша работа„. А всъщност се оказва, че е работа на всички. Защото тези случаи излизат наяве и след това травмират много хора – и възрастни, и деца. И сигурно е имало възможност едно такова действие да бъде предвидено и да се направи адекватна превенция.

Снимка: pixabay.com

Моя колега ми разказа за случай във врачанско село. В една къща живеели майката, дъщерята и вуйчото. Вуйчото системно изнасилвал момичето. И когато то забременяло, за да се скрие позорът от останалите в селото, родило в плевнята. Но нещата излезли наяве, дошли социалните. Но решили, че няма причина да отнемат бебето. Когато обаче посетили дома за втори път, се оказало, че бебето е изядено от прасето. И социалната работничка не можеше да си прости, че не го е отнела. Тук говорим за скритите неща, които след това се появяват като чудовищни удари върху нас.

Кога трябва да реагираме ние като общество?

Много важно е да реагираме, когато индикациите, че нещо не е наред, са все още малки. Да се подадат сигнали до службите, да се координират те и да вземат най-правилното решение. Тук ние като хора трябва да извървим един много сериозен път. Ние сме вплетени в едно общество, но нямаме чувство за заедност. Макар че нещата лека-полека се променят.

Оставете коментар

Напишете първия коментар!

wpDiscuz