Психологът Аделина Иванова пред FN: Тормозът над децата може да има фатални последици

детска градина

Насилие зад стените на детските градини! Какво се случва в забавачките и как то се отразява върху детското съзнание?

Кой носи вина за това и защо цялото общество е в бърнаут? Какви са възможните решения и как да изградим уверени и пълноценни личности от децата си? Разговор с психолога Аделина Иванова.

Г-жо Иванова, какво се случва с детското съзнание, когато възрастните се държат агресивно с детето?

Първо, детето не си дава обяснение – защо спрямо него има такова отношение. Едно дете, когато се роди в едно нормално семейство, е обичано по подразбиране. То няма нужда да се доказва със способности и умения пред своите родители, за да бъде обичано. Получава необходимите грижи и любов. Но когато изведнъж срещу него се нахвърлят възрастни, то не знае защо. Клиповете, които видяхме, показват, че това, което става, е тормоз. Защото то не се случва еднократно, а продължава и се повтаря във времето. И детето е подложено на емоционален, физически и вербален тормоз.

Каква е правилното поведение на възрастния?

На децата не им се обяснява защо едно нещо не бива да се прави. Това е първото. И второ, да не се очаква детето веднага да разбере указанието и да го изпълни. Практиката ми показва, че често възрастните – родители или специалисти, очакват много бърз ефект от указанията. Очакват това дете като някакво войниче веднага да изпълни инструкция. Детето не си дава сметка, то все пак извървява някакъв път, докато стигне до зрялост.

А възрастните са изнервени от ежедневието и очакват много бърз резултат. Вместо това те трябва да обяснят на детето едно нещо защо се прави или не се прави. И това трябва да бъде методически последователно във времето. Децата в един момент разбират, но това трябва да е съчетано с подходящо обяснение.

Какви последици може да има агресията за децата?

Това, което видяхме в клиповете, е зверска агресия срещу децата. Последиците могат да бъдат всякакви: то може след време да усвои този модел, може точно обратното да се получи – да бъде свито и без самочувствие, да не може да се самоутвърждава, да не може да отказва на предложения, които влизат в противоречие с неговата ценностна система. Дори може да направи пасивно агресивно поведение: „Говорете ми, каквото си искате, но аз ще си правя, каквото си искам“. Много могат да бъдат симптомите, даже не можем да заподозрем какви са.

Наскоро при мен дойде дете, което е отличен ученик иначе, но изведнъж получава двойка. Учителката го изпитва. То не желае да разкаже урока. Оказва се, че вкъщи са го наказали и са му взели таблета за много дълго време. И то директно ми заяви: „Аз участвам в играта – кой е по-голям инат“. После обясни, че това е „игра“ с родителите. Т. е. – не е намерена дозата на наказанието. Не е въпросът в това – дали да изискваме и да слагаме граници, а как намираме мярката в това. И когато се прескочи мярката, детето дава индикации, че нещата не трябва да се случват по този начин.

Но защо се стига до това?

Аз отдавна съм казвала, че цялото общество е в бърнаут. Не само тези от професиите, които работят с хора. Това е причината за поведението на лекарите с цинизмите, когато лекарите са с прекалено много пациенти, но не си дават сметка, че и те са хора. Като човек, който е правил изследвания в различни социални домове, мога да кажа, че хората, които работят там, ако дълго време са подвластни на един режим на свръхнатоварване, но в същото време не са намерили смисъл в тази професия – усещат само, че са претоварени. Но самата работа вече или никога не им е доставяла удоволствие. Тя е само начин на препитание. Нещата тогава са зловещи.

Има ли неправилен подбор на кадри?

Има три възможности. Първата, човекът да не става за тази работа, но мениджърът да си затваря очите. Втората, човекът да не е все още достатъчно подготвен и да се учи. Да има сензитивност към професията и към другите. Тогава този човек ще напредне, ще намери смисъл, ще му се помогне. Третият вариант е идеален и той не е рядко срещан – човекът да е попаднал на мястото си, макар че и той трябва да се учи. Но в основата на всичко – екипите, работещи с хора, нямат супервизия от психолози. Да се види – стигнали ли са претоварването, трябва ли да се върнат назад, трябва ли им някаква почивка?

Снимка: pixabay.com

Трябва да говорят за трудностите, грешно е разбирането, че не трябва да се оплакват. Защото ако бърнаутът не се овладее, човекът става агресор към детето. Тогава „ръката му посяга“. Действието е без участието на съзнанието. Тогава вече е страшно. Липсата на самоконтрол, саморефлексия и самопознанието. Да си даваш сметка докъде си стигнал, да знаеш дали това ти е мястото. Липсата на връзката със себе си, води до липса на връзка с другия.

Трябва ли да има видеонаблюдение в детските градини?

Не мога да кажа да или не. Преди няколко години правихме диагностика на една частна детска градина извън пределите на София. Още при влизането установихме, че има нещо странно. Децата бяха струпани на едно място, за да са под видеонаблюдението, за да може родителите им директно да ги наблюдават. Но пък беше изгубена спонтанността в отношенията. От друга страна, ние в училище имаме видеонаблюдение в коридорите.

И това помага много, ако трябва да установим агресивни случаи. Обществото трябва да бъде по-активно в борбата с агресията. Както трябва да се дават сигнали за насилие от педагози, така и педагозите трябва да подават сигнали, ако видят, че детото идва със синини на детска градина. Дори ако е било тъжно и нещастно. Да внимават за белези – както емоционални, така и физически.