Психологът Аделина Иванова за FN: Децата копират циничния език на възрастните, без да разпознават вербалната агресия

Децата копират езика на възрастните. А те често не се съобразяват с това – какви думи използват в присъствието на малчуганите. Те пък от своя страна много бързо попиват цветистите изрази и нецензурни изказвания. Но не могат да преценят кога изречението: „Какво правиш, бе, тъпак?“ – може да звучи шеговито-фамилиарно и кога е обида.

 

Защо малките не разбират бабиното: „Ще ти изпапкам ръчичките“, и как да им помогнем да разпознават агресията, разговаряме с психолога Аделина Иванова.

Г-жо Иванова, могат ли децата правилно да преценят кога са жертва на вербална агресия?

Един ден влязох в три „огледала“ – в три четвърти класа, с една и съща тема. Това бе темата за вербалния тормоз. Целта бе да се повиши чувствителността на децата към обидите и начина, по който ползваме иначе така прекрасния си български език. Още по-важно бе децата да класифицират кои от чутите от тях думи са шеги, унизителни шеги, болезнени обиди и изключително болезнени обиди.

На всяко едно дете бе дадена възможността да сподели неприятни думи, които е чувало като обръщение било към него, било към други хора.

„Огледалата“ отразиха еднакво езика на възрастните – с всичките им цветущи изрази, които като че са придобили статута на норма на общуване! Някои деца изпитваха неудобство да изрекат директно думите, на други им бе необходимо повече време, а трети нямаха никакъв проблем с изговарянето.

Какви изводи направихте?

Резултатите разкриха невъзможност при повечето деца да отдиференцират шега от обида. Често обръщенията като „тъпак“, „дебелак“, „говедо“ и пр. попадаха в графата с шеги вместо в тази с обиди. Трудно се прави разлика и между шега и унизителна шега.

връстник

Когато пристъпих към обяснението на гореспоменатите разлики децата млъкваха изненадани и слушаха с повишено внимание.

Каква е нашата роля?

Да помогнем на децата да развият чувствителност към думите и да разбират емоционалното им въздействие. В оживените дебати стана ясно, че някои деца след силно обидни думи са се чувствали дискомфортно както на психическо, така и на физическо ниво.

Да научим децата, че ако не реагират на обидните квалификации, това би означавало за отсрещната страна, че те се съгласяват с тях. Обратна връзка по темата ми даде и журналистката Миглена Ангелова, която сподели следното: „Ние сме една от малкото нации, в които съществуват изрази като: „одрал му кожата“, „синът ми спи като заклан“, „ще му откъсна главата“ и т.н. После се питаме защо толкова хора в България са с ниско самочувствие. Няма как да не си спомня Горки, който е писал, че когато на един човек му повтаряш достатъчно дълго, че е свиня, той наистина ще загрухти.“

А какво ще кажете за наследените от миналото изрази, с които показваме обичта си към бебетата?

Бих обърнала внимание и на някои …безобидни /според възрастните/ изрази, с които изразяваме радостта си към бебета, като: „Да ти изпапкам ръчичките, очичките, краченцата и др.“. Свидетел съм, как едно малко дете при един от тези изрази всеки път започваше да плаче, защото разпознаваше истинска заплаха, докато майката накрая не се усети и не каза: “Спокойно, маме. Няма да ти изпапкат очичките!“

ин витро

Ние хората съществуваме в и чрез езика. Необходимо е да държим сметка за това и да прецизираме посланията си към децата.

Оставете коментар

Напишете първия коментар!

wpDiscuz