Руски геолози: Езерото Байкал ще се превърне в океан и ще раздели Евразия на две

Езерото Байкал ще се превърне в океан, който ще раздели Евразия на две. Според прогнозите на руски геолози това ще се случи след около 20 милиона години.

„В наземната кора, точно на средата на Евразия, се намира огромна пукнатина – Байкалската рифтова зона. Тя постепенно се разширява, тъй като плочите се движат в различни посоки, отдалечавайки се една от друга. Ако геодинамичната ситуация не се промени, след 20 милиона години най-големият континент ще бъде разделен на две части и нов океан ще се появи на мястото на езерото Байкал“, съобщават изследователите в публикация, поместена в изданието на Сибирското подразделение на Руската академия на науките – „Наука в Сибири“.

Учените са пресъздали цялата история на езерото Байкал, свързвайки тектоничните процеси и натрупването на седименти в депресиите на Байкалската рифтова зона, като по този начин са изготвили и прогнозата си за евентуалното му бъдещо трансформиране в океан. Резултатите от това мащабно изследване са били публикувани и в специален брой на списание Gondwana Research.

„Байкалската рифтова зона е активна геодинамична структура, където в момента често се случват земетресения. Съвременният байкалски рифт е бил оформен по време на Кайнозойската ера, преди няколко десетки милиони години и е навлязъл в активната фаза на своето развитие само преди пет до седем милиона години„, обяснява Сергей Кривоногов, водещ автор на изследването.

 

Според пресъздадената от екипа картина, на това място е имало система от пукнатини преди появата на „рифта“ Байкал, дори и през Мезозоя (преди 70 – 100 милиона години) и през Палеозоя (преди 300 – 500 милиона години), които обаче се различават от депресиите на съвременния рифт. В тези депресии, ерозионните процеси в планините смъкват и натрупват материал, най-вече чрез водните потоци. Съответно започват да се натрупват седиментни слоеве, които са своеобразен архив на промените в природата. По тези „записи“ може да се „прочете“ какво се е случвало в депресиите и околностите им и по кое време.

„Нашите изследвания показаха висока скорост на натрупване на отлагания в депресиите на Байкалския рифт. Това означава, че са протичали бързи тектонични процели“, отбелязва Кривоногов.

Когато започва оформянето на Байкалската рифтова зона, тя е самостоятелна, независима система и „рисува“ напълно различна картина на компресиране и разтягане.

Ако мезозойските депресии са малки и тесни и формират много полегат релеф, в рифта Байкал планините започват рязко да се издигат нагоре, като в същото време депресиите потъват. Разцепването на най-дълбоките от тях достига до около 7 до 10 километра. Ето защо в центъра на всички процеси, изследвани от екипа е поставено езерото Байкал – най-старият регион, създаден от това разделение и всичко започва с него.

Според изследването на Кривоногов и екипа му за дълъг период от време – няколко десетки милиони години преди началото на втората половина на периода Неоген (преди 23 млн. години) – Байкалската рифтова зона се е развивала доста спокойно. В околностите е имало ниски планини, а депресиите са потъвали бавно. Но това рязко се променя преди около 7-5 милиона години, когато започва активна фаза на рифтогенеза, след като скоростта на тектоничните движения внезапно се увеличава.

Планините започват бързо да се издигат, а депресиите да потъват също толкова бързо.

По този начин, планините около Байкал продължават да растат с по около 5-6 мм на година, което е наистина бърза скорост за една планина и резултат на това се формира алпийски тип релеф, се подчертава в изследването.

„Удивително е, че днес отчитаме също толкова активни процеси и движение в релефа, които стават в последния етап на тектоничните движения, започнали преди около 200 хиляди години“, отбелязва Кривоногов.

 

Оставете коментар

Напишете първия коментар!

wpDiscuz