В музея Д`Орсе се потопявате в тайния живот на импресионистите

Не зная дали човек може да се загуби в Париж, но със сигурност това може да се случи в залите на музея Д`Орсе (Musée d’Orsay ). Под покрива му са събрани на едно място най-големите шедьоври на импресионистите – Моне, Мане, Дега, Ван Гог, Роден…

Един дворец възкръсва като гара

Музеят Д`Орсе е отворен за посетители от края на 1986 година. За краткото време на неговото съществуване той става един от най-известните. През 2003 година е на 17-то място по посещаемост в света, когато е приел 3,5 милиона гости. Днес музеят буквално диша във врата на Лувъра.

Всъщност Д`Орсе има невероятна съдба. Първоначално на неговото място е имало дворец, носещ същото име, който е опожарен от комунарите, след като за известно време е бил техен щаб. Години по-късно, специално за Световното изложение в Париж през 1900 година, на негово място се появява гара, която, за да запази спомена за стария дворец, заживява със същото име.

Сградата е дело на Виктор Лалу и е толкова пищна, че може да бъде сбъркана с палат. Самата тя, а и хотелът и ресторантът до нея, са предлагали невероятен лукс, за които и до днес спомените са живи. След това композициите на влаковете стават толкова големи, че гарата не може да ги побере и действа само като пощенска.

По времето на Втората световна война е превърната в лазарет. След като оръжията утихват, тя е опразнена от военните и стои празна няколко десетилетия. През 1977 г. френското правителство решава да преобразува сградата в музей, който е официално открит на 1 декември 1986 г. от тогавашния президент Франсоа Митеран. Идеята е била в залите да бъдат събрани на едно място сбирките на модернистите от началото и края на 19 век.

Експозицията в музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. На втория са представени творби от края на ХІХ век, декорация на обществени сгради, на представители на натурализма и символизма. На третия етаж са изложени произведения от периода на импресионизма, неоимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

Импресионистите

Импресионизмът започва живота си в края на 19 век. Заслуга за появата му имат група парижки художници, чиито изложби през 70-те години на столетието, се противопоставят на утвърдените имена и естетики, а името си получават от своите опоненти – академичните художници и по-специално от един критик. Името му е Луи Льороа-гравьор, художник и утвърдил се драматург.

Воден от желанието си да ги разобличи, той пише силно критична статия във вестник „Ле Шаривари“ със заглавие „Изложбата на импресионистите“. В него той се заиграва с името на картината на Моне „Импресия. Изгряващо слънце“ и в думата „импресионизъм“ той влага една силна подигравка. Първоначално художниците, които са обект на неговата критика, възроптават срещу това определение. Те предпочитат да се наричат „независими“, но нещата се подреждат така, че се налага името „Импресионизъм“ и кръстник на течението им става човек от противниковия лагер.

Стилът в платната

Импресионистичните картини се характеризират със сравнително малки и тънки, но видими удари с четката, отворена композиция и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния. Не рядко когато човек се загледа в платната, ще види просто едни пунктирани линии, но цветовете в тях така умело се преливат, че погледнати от разстояние, изведнъж сюжетите оживяват. А що се отнася до темите, преобладават ежедневните, но ключов момент е движението. Спомнете си „Мислителят“ на Роден. На пръв поглед той е статичен, но в същото време отвсякъде се усеща неговата вътрешна динамика. Останалото, както се казва, е история – от изобразителното изкуство, идеите на Импресионизма се пренасят и в музиката, и литературата.

Моне – бащата на едно течение

Оскар Клод Моне е роден на 14 ноември 1840 година в Париж. Майка му е певица, а баща му – бакалин. Съдбата му изглежда е предначертана, трябвало е той да влезе в семейния бизнес, но Моне желае да стане художник. Той прекарва младостта си в Хавр, но по-късно се връща обратно в Париж.

Един ден отива в Лувъра и забелязва, че художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.

През юни 1861 г. Моне влиза в армията за 7-годишна служба в Алжир, но след две години се разболява от тиф. Леля му го измъква от военната служба, а условието й е било той да се съгласи да посещава уроци по художествено изкуство. Това се случва, но не и по начина, по който иска леля му. Разочарован от традиционното изкуство, преподавано в художествените училища, през 1862 г., Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма. 1872 година Моне излага картината си „Импресия. Изгряващо слънце“. На платното е изобразен пейзаж от Хавр, а последвалата уж унищожителна критика на Луи Льороа, дава и името на течението – Импресионизъм.

Дега – художникът на балерините

Те са неговата страст. Дега е един от художниците с невероятна съдба. Роден е през 1834 година в Париж, баща му е аристократ и банкер. Освен това е получил признание приживе. Дружи с друг ярък творец, посветил живота си на това течение – Мане.

Започва кариерата си с портретиране и рисуване на исторически сцени, нещо, което по онова време е носело пари. В началото рисунъкът му е рязък и точен. Пресъздава всичко със зорка наблюдателност, съчетана с благородно-сдържан маниер на изписването. Характерни за този му период са творби като Портрет на семейство Белели, изложена в музея Дорси .

Годината 1860 е повратна в неговия живот

Тогава той се запознава с Мане. Всъщност двамата имат общ враг – представителите на салонното академично изкуство. Но от тази война никой не губи, най-вече Дега и Импресионизмът. В този си период художникът се посвещава на своите творчески търсения и заедно с Мане е много часове на хиподрума, където рисуват жокеите и техните коне. Но истинската му страст са балерините.

Той дръзва да повдигне завесата и да надзърне зад кулисите и умело пресъздава онова, което е истинския живот там – позите не са така прецизни и животът не е така бляскав както на сцената. Рисува в репетиционните зали и по коридорите на старата сграда на Пале Гарние (Парижката опера) преди пожара от 1928 г.

По онова време балерините са били млади момичета, обикновено от беден произход. Дега показва в платната си уморени от репетиции лица, паднала презрамка, несъвършени стойки, устремът да бъдат забелязани.

През последните 10 години от живота си художникът на практика спира да рисува поради влошаване на зрението

Но остава верен на своите балерини като започва да ги пресъздава с пастели и успоредно с това се отдава на скулптурата. Умира през 1917 г. оставяйки над 150 скулптори и 2000 картини от масло, пастел и акварел, които продължават да се продават на баснословно високи цени.

Една от най-известните му скулптури е на балерина, на която слага истинска пачка. Тази му творба е приета противоречиво от публиката, но ако се замисли човек, творецът много умело е вплел в нея усещането си за танцьорките.

Пак в този дух е и малката по размери негова творба Арлекин и Коломбина, чудесно уловила атмосферата на Комедия дел арте.

Мане- вечният скандалджия

Невъзможен – той винаги скандализира, рисува по свои правила – облечени мъже в компанията на голи жени и… изненада, той е единственият от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си.

Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ (1858 г.). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Платното е невероятно живо и събира тълпи от зрители на последния етаж от музея Д`Орсе, точно до големия часовник. Когато платното е готово, Парижкият салон отказва да я покаже, защото е прекалена за нравите по онова време, но Мане я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени са твърде дръзка идея за времето си.

Мане е много обиден от реакцията към платното му

В средите на художниците тогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който е един от моделите за подражание на Мане, често копира платна на на Тициан. Интересно е, че групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е инспирирана от „Селски концерт“ на ренесансовия художник Джорджоне, но всичко се преобръща, когато в платното се появява голото женско тяло. И ако за пуританските нрави това е било скандално, „Раждането на светлината“ на натуралиста Курбе от 1886 г. е хапка, от която направо ги е задавила, но и тя е днес част от експозицията на музея.

Друга известна картина на Мане, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потриса френското общество, но става единствената картина, която всички искат да видят. Около нея се събират толкова големи тълпи от хора, че се налага да поставят двама пазачи, които да внасят ред. Всъщност почти така е и днес. Край картината постоянно има тълпи от хора.

Гоген – непрестанният пътешественик

Гоген е орисан да пътешества постоянно. Роден е на 7 юни 1848 в Париж. Баща му е либералният журналист, Кловис Гоген. Майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на писателката Флора Тристан, с която са свързани първите стъпки на борбата на жените за равни права и политическа независимост. Когато Гоген е на 3 години, баща му загубва работното си място и мести цялото си семейство в Перу при свой заможен и влиятелен роднина. По време на пътуването по море Кловис получава тежък сърдечен удар и умира. Въпреки това Ален продължава пътешествието заедно с Пол и сестра му Мари и пристига в Лима, Перу, където са посрещнати топло от нейния чичо Дон Пио де Тристан.

Ситуацията бързо се променя и след 4 години майката на Пол предприема обратно пътуване към Европа. Навършил 17 години Пол работи вече като моряк по корабите от френската търговска флотилия. При завръщането си след две години Пол разбира в Сен-Клод при Париж за смъртта на майка си. Останал без родители 20-годишният Пол решава да се прехвърли във военната флотилия, като се записва като моряк на кораба „Жером Наполеон”.

След края на службата си /1871/ той кандидатства за пост в парижката банка Бертин и бива назначен

Той е получавал приблизително 40 000 франка годишно, които му осигуряват просперитет. Въпреки добрата си основа в бизнеса като брокер и борсов играч, Гоген не е доволен. Той започва да рисува и да събира голям брой, от днешна гледна точка, безценни произведения на изкуството от Писаро, Пол Сезан, Едгар Дега, Пиер-Огюст Реноар. Все повече верен на изкуството, Гоген напуска семейството си. Философията му е да намери лоното на чистия живот, тоест място, в което красотата и чистотата на живота не са нарушени от цивилизацията. Това кара художника да отплава за Таити, където се задържа.

В различни периоди от живота си по островите, творецът се чувства щастлив или нещастен, очаква с надежда делото му да намери привърженици във Франция, но е преследван и от отчаянието. Беден и болен, Гоген започва да споменава самоубийство. Повод за това са връзките му с малолетни местни момичета и обстоятелството, че не е във финансово състояние да отглежда децата си от тях.

Френската местна власт вижда в лицето на твореца, човек с непристойно поведение. Сред скандалите с властта се добавя и факта, че бива съден и лежи в затвор.

Академистите

Бугеро е един от почетените в Д`Орсе академисти. Той е маниак на тема рисуване. „Всеки ден отидвам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин… Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен“, пише той в края на живота си. Всъщност, през целия си житейски път Бугеро създава 826 картини.

Бугеро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологизъм, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, присъщ повече за Романтизма, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка.

Бугеро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите. В Д`Орсе все пак му е отредено нужното място и публиката може да види два от неговите шедьовъра „Раждането на Венера“ и „Данте и Вергилий в ада“.

На кафе в Д`Орсе

И ако до тук виртуалната разходка ви дотежа, последният етаж на музея е така проектиран, че преди да продължите с разходката си, да се отбиете в Café Campana. И то е шедьовър. Заведението носи името на бразилските дизайнери – братята Кампана. Преди да се заемат с него, то се казва просто Café de l’Horloge или просто Кафето до часовника. Кампана обаче приемат предизвикателството и пренареждат пространството. Тяхната работа черпи вдъхновение от Емил Гале, френски художник, работил със стъкло, считан за един от най-значимите представители на течението Ар нуво във Франция.

Специално за Flashnews: Стамат Рибаров

Снимки: Авторът

Оставете коментар

Напишете първия коментар!

wpDiscuz