Вени Марковски за FN: В интернет хората трябва да внимават така, както ако преминават на червено

интернет
Сигурно мнозина от Вас си мислят, че скандалът с теча на лични данни от Facebook към Кеймбридж аналитика е буря в чаша вода. Че става дума за интернетска шашмалогия, която изобщо не Ви касае. Та нали всички споделят всичко, тече обмен на клипове, снимки и гурме преживявания. А после се оказва, че „някак си“ социалната мрежа е надушила, че се интересувате от маркови дънки, пътувания на Малдивите или кухненски уреди втора употреба. Всичко това никак не е случайно!
Това, че ще видите реклама на определени стоки или услуги не е толкова страшно.
Проблем става, когато изведнъж се окаже, че Ваши лични данни са попаднали не където сте искали. Защото трябва да сте меко казано наивни да мислите, че глобалната мрежа се интересува от това на коя холивудска звезда приличате или как ще изглеждате след 30 години. Глобалната мрежа, оказва се, се интересува от печелене на избори, резултати от референдуми, и изобщо всичко, което може да бъде „осребрено“.
За подводните камъни на мрежовия свят, как да се пазим сами и каква е рецептата срещу манипулация и злоупотреби говорим с Вени Марковски.
Обясни по-подробно как данните на потребители на ФБ попаднаха в Кеймбридж аналитика и къде е големия проблем в този пробив?

Всъщност „пробив“ няма – данните са дадени напълно законно, в рамките на тогавашната политика на Фейсбук за пускане на приложения, които потребителите на социалната мрежа ползват. Както винаги, „дяволът се крие в детайлите“, в случая – в ситния шрифт, който никой не си прави труда да чете, когато реши да отговори на някаква анкета, да инсталира някакво приложени и т.н., и др.п. Знаете ли как Кеймбридж аналатика са получили достъп до данните на 50 милиона потребители? Чрез 270 000 инсталации на приложението thisisyourdigitallife, което доверчиви потребители на ФБ са инсталирали и използвали, както пише в сп. Wired.

Доколко теб като потребител те разтревожи случая и ще спреш ли да използваш социалната мрежа?


Не, няма да спра да ги ползвам (не само Фейсбук, но и Туитър, например), но – както и досега – ще съм внимателен какво инсталирам. Всъщност не си спомням да съм споделял или инсталирал каквото и да е приложение във Фейсбук! Не виждам защо трябва да проверявам какъв съм бил в предишния си живот или нещо подобно. Аз написах и две статии по темата (които ще бъдат и част от предстоящата да излезе моя книга): http://blog.veni.com/?p=4790 и https://clubz.bg/65677-za_prilojeniqta_vyv_fejsbuk_i_zloupotrebata_s_lichnite_ni_danni (където съм описал и подробности за КА). Един съвет, по принцип, а не (само) за конкретната компания: бъдете много внимателни, когато ви искат личните данни, защото, както каза някой, ако сте поканен на обяд и няма стол за Вас, значи вие сте ястието.

Отдавна е известно на широката публика, че ФБ е място лишено от анонимност, но по презумпция идеята му е такава  – за споделяне на информация, коментари и приятели. На всеки здравомислещ човек  вече е ясно, че тази информация може да бъде използвана не винаги за добри каузи и цели. Има ли повод за паника?


Има, но не за паника, а и не е повод 😉 Не бива да се паникьосваме, когато някакъв проблем излезе във вестниците; трябва да се занимаем с него и да го решим. Но хората трябва да внимават в Интернет така, както внимават, когато пресичат улицата на червено: винаги може да те удари някой (кола, трамвай, колоездач, бързащ човек и т.н.). Не бива да се доверяват на сензационни информации, на предложения за лесни печалби или начини да забогатея / станат по-красиви / направят черна магия на някого и т.н.

С развитието на технологиите, освен, че света става глобален, човекът все повече е подложен на следене, манипулиране, жертва на реклами и маркетингови трикове, липса на лично пространство и т.н.  Има ли правилна рецепта на поведение?


За по-възрастните в България такава рецепта има: да си припомнят как беше по времето на социализма, когато ДС следеше и подслушваше масово. Има някои правила, които е редно да се напомнят периодично и да се спазват винаги. Има ги описани тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалшиви_новини .

Вече без всякакво съмнение е ясно, че през социалните медии и конкретно ФБ се печелят избори, манипулират се мнения,  моделират се обществени нагласи, продава се и се купува посредством фини психологически механизми, въздейства се на определени групи хора. Но това не е ли част от развитието на технологиите и тяхната употреба?


Тези неща се правят и без Интернет – помислете си за някои страни, в които всички медии са собственост или се контролират по един или друг начин от само неколцина души или от държавния апарат, ако щете. Там не е нужно да се използват социалните мрежи, за да се гарантират резултатите от изборите… Интернет направи много лесно навлизането в чуждата територия, войната без правила, нарушаването на основни юридически принципи…

Има ли вариант за някаква регулация и принципно трябва ли мрежата да остане свободна?


Варианти винаги има – и има страни, в които такава регулация има, а в други – се стремят към нея. В България, поне на този етап, няма подобни искания…

Какво би препоръчал за защита на личните профили и акаунти?


Най-добре е хората да прочетат какви защити има по принцип в платформите, които използват, и да включат всички – сложни пароли, оповестяване чрез SMS (а още по-добре – чрез съответно приложение, като например Google Authenticator) и т.н.

Оставете коментар

Напишете първия коментар!