Весела Чернева пред FN: България разбра, че може да поставя въпроси на дневен ред

Как се представи България по време на европредседателството? Чу ли се нашият глас на Стария континент и резонно ли е да си повишим самочувствието? Какъв е пътят на страната ни от тук нататък?

Отговори на тези въпроси дава Весела Чернева – Директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Г-жо Чернева, как се представи България по време на европредседателството?

България се представи добре, защото нямаше кой знае колко високи очаквания. Показа една добра степен на организираност. Добро отношение към всички, които дойдоха до България на това председателство. И в крайна сметка показа, че има капацитета да мобилизира администрацията си в едно доста сложно комплексно упражнение, което винаги е предизвикателство за официален председател.

Кои бяха акцентите по време на председателството?

България имаше своите приоритети, но всъщност акцентите не бяха задължително приоритетите на България. Имаше различни кризи по време на тези 6 месеца – вървяха разговорите по Брекзит, вървяха разговорите по Дъблинското споразумение и миграцията. Имаше германска правителствена криза… Безспорно българският принос към европредседателството беше темата за Западните Балкани и темата за дигиталния пазар, която се носеше от комисаря Мария Габриел.

В областта на миграцията успяхме ли да защитим своя интерес?

Нямаше в областта на миграцията никакво ново споразумение. България, за съжаление, не успя да постигне такова, въпреки че всички признаха, че много се опита. И че имаше и българско предложение по темата миграция, което беше компромисно, умерено. И ако не бяха страни като Унгария и Полша, вероятно това щеше да стане позицията на всичките 28 страни членки.

Труден ли беше този период за правителството и от гледна точка на това, че преживяхме два вота на недоверие, а председателството беше съпътствано от протести?

Аз нямам впечатление тези вотове да са били трудни. Те не бяха истински проблем за правителството. Имаше протести и в някакъв смисъл българското общество се посъбуди, разбирайки, че светлината на прожекторите в момента е концентрирана върху България. Това на мен ми се струва нормално.

Българското правителство се справи с това по принцип структурно напрежение между вътрешната и европейската политика, което често се появява по време на председателства. Помним, чешкото правителство падна по средата на чешкото председателство. И такива сценарии е виждала Европа. В българския случай, разбира се, нямаше опасност от тази гледна точка, но това напрежение между вътре и вън, то съществува и мисля, че председателството помогна на българските политици да разберат, че не могат да говорят едно вътре и друго навън, защото тези две неща са много свързани.

Борисов

Утре премиерът Борисов трябва да бъде изслушан пред парламента. Какво очаквате да каже той на народните представители и най-вече на опозиционните партии?

Аз не мога да гадая, но слушайки изявленията му пред Европейския парламент, предполагам, че той ще направи един позитивен отчет на председателството. И това е естествено. Тук въпросът е по-скоро какви аргументи има опозицията за обратното. От това ще зависи и около коя тема в крайна сметка ще се завърти дебатът – дали той ще бъде за председателството, или по-скоро ще бъде по някой въпрос, по който опозицията смята, че може да си запише точки. Темата за миграцията винаги е лесен и евтин начин да се възбудят страховете на хората и да се извлекат политически дивиденти.

Кабинет Борисов - 3 една година

Какъв път на България очакваме оттук нататък? И безспорно нашият рейтинг повиши ли се пред Европа?

На България се гледа по по-информиран начин. Защото тя е може би сред най-непознатите страни от Съюза. Впрочем, когато разговаряхме с колеги от Финландия, те казаха същото: когато за първи път са се готвели за председателство, тяхната амбиция е била точно това – хората да разберат нещо за Финландия, да научат по нещо за тази страна. Така че за България това е от полза. Въпросът е оттук нататък дали България ще запази тази инерция в общуването с европейските институции.

Снимка: пресцентър на Министерския съвет

Дали ще бъде активна, участвайки в различните дебати. Българската администрация разбра, че това не е страшно, не боли, че тя може да участва, може дори да поставя въпросите на дневен ред, че може да формира позиции и да прави коалиции със страни със подобен дневен ред. И аз се надявам администрацията да продължи да прави това. А не само да участва, когато това се налага, понеже сме ротационен председател. А да продължава да работи за българските интереси, за европейските интереси и в следващите месеци и години.

Борисов ЕП резултати европредседателство

Можем ли да имаме самочувствието, че и ние сме някакъв фактор?

То е въпрос на инициатива. Всеки има някакво самочувствие сред тези срани. Въпросът е да имаш инициатива, да имаш капацитет, да знаеш къде какво трябва да се постави. Не да чакаш въпросът ти да се реши от някой друг, да казваш, че Брюксел ти спуска политики, защото такова нещо няма. Има страни членки, които в Брюксел се разбират. Ако ти не участваш в този разговор, естествено, че само ще получаваш политики.

 

Борисов предложи Лиляна Павлова да организира и управлява Глобалния център за партньорство. Така явно й дава висока оценка на това, което е направила по време на европредседателството.

Естествено е това. Логиката води натам. Има един апарат, който през последните 6 месеца е работил на високи обороти – именно Министерството на председателството. И този апарат може да продължава да движи някакви важни за страната въпроси, свързани с разбирателствата с други страни и други търговски блокове. И това е именно в духа на това, което преди малко казах – че тази държавна машина трябва да продължи на тези обороти да прави това, което е важно.

Лиляна Павлова, председателство Съвет Ес европейския парламент

Тя е най-логичният избор в случая. Ако бяхме имали много активно Министерство на икономиката, тогава вероятно то трябваше да движи това. Но виждаме, че най-активно напоследък по отношение на международните контакти, е Министерството на председателството, мисля, че затова се е спрял изборът върху нея.