Весела Чернева за FN: Речта на Туск не беше обикновена, той се обърна към българите като към близък народ

Захариева, Туск реч

Речта на български език, която Доналд Туск произнесе при откриването на Българското европредседателство, е много лична и с отношение към слушателите. Това заяви за Flashnews Весела Чернева. Тя посочи, че най-силен момент в речта е изречението: „Никой не ви е дал нищо даром“.

Весела Чернева е Директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu). Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Работила е като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.

Г-жо Чернева, речта на Доналд Туск предизвика много вълнение у българите. Какво впечатление Ви направи тя?

Това беше една изключително силна реч. Една реч на човек, който има политически опит, но има също така и отношение към публиката, пред която говори. Това не беше обикновена политическа реч. Това беше реч на чужденец, който се обръща към българите като към повече от приятели – като към близък народ. Народ, чиято идентичност е от значение, и Туск показа, че той разбира това.

Смятате ли, че сам си е написал речта или някой му е помагал?

Има силен екип от хора, които пишат речите на председателя на Европейския съвет. Но преди всичко такъв тип речи са много лични, защото те изразяват личното отношение на този, който я произнася. Ясно е, че един политик, който не познава региона и няма отношение, няма как да произнесе такава реч, защото тя няма да звучи автентично в неговата уста. Да не говорим, че произнасянето й на български на практика свидетелства, че това е негово лично отношение. Това е усилието на един човек да може да направи 10-минутна реч на чужд език по един доста впечатляващ начин.

Той каза: „Никой не ви е дал нищо даром“…

Аз мисля, че това беше акцентът на цялата тази реч. Но това, което вие сте постигнали, е ваше дело, това беше посланието. Което значи, че и от тук нататък това, което вие ще направите, също ще е ваше дело. Ние често имаме навика да виним другите, да се подценяваме или да се надценяваме, но всъщност обективната преценка за това, което можем и какво сме направили, е много важна. И когато говорим за българския преход – той безспорно има своите слаби страни, но нека да си кажем, че българското общество измина един доста дълъг път. А ние често забравяме това.

Говорим за прехода единствено по негативен начин. И мен това винаги ме е изненадвало – защо ние отказваме да приемем своите собствени постижения? Другото, към което веднага можем да отнесем изречението: „Нищо не ви е дадено даром“ – са например всички реформи, за които в България често смятаме, че са направени заради външни фактори. Вероятно времевата рамка и мотивацията ни наистина са били свързани с приемането ни в ЕС, но факт е, че само тези реформи, които са били важни за българите, са били успешни. И само тези, в които българското общество е вкарало своите усилия, са пуснали корен. И в този смисъл реформата на съдебната система, например, за която знаем, че към нея има прикачен механизъм за сътрудничество и проверка, ние виждаме, че самият този механизъм вече не дава резултат, той не работи. И това според мен е, защото ние не сме поискали достатъчно и нашите политици не са поискали достатъчно да завършат тази реформа. Това, което ние можем сами да направим, е наистина това, което се брои. И според мен това беше най-силното послание от речта на Доналд Туск.

Да коментираме още цитата от Вазов, както и атрактивното вкарване на имена българи от историята и съвременността.

Това са похвати, които при писането на такива речи се използват често от политиците. Но това, което даде автентичност на речта на Туск, е, че започна с цитат на стихотворението „Отечество, любезно!“ – едно прекрасно българско стихотворение, което е малко позабравено. Другото важно е, че той произнесе тази реч на български. Мисля, че това беше истинската културна референция. Защото езикът е това, което до голяма степен прави една култура важна, ценна. Начинът, по който боравим с езика, начинът, по който се отнасяме към миналото на своя език. И в този смисъл за мен стихотворението беше истинското обръщане към българската култура.

 

Оставете коментар

Напишете първия коментар!