За „простите работници на Запада“ и българите, които ровят в кофите за боклук у нас

Всички свестни българи са заминали да работят в чужбина. У нас са останали само некадърните и тарикатите“ – чувам поредния ми познат да казва

Писна ми, вече наистина ми писна да слушам подобни изявления

Мисля си – сори, обаче аз не попадам в нито една от гореизброенитте категории:

1. Не съм заминала в чужбина;

2. Не се чувствам некадърна;

И 3. Хич, ама хич не съм тарикат.

Факт, че хората, които са избрали да живеят и работят в чужбина, са поели огромен риск и си носят товара на гърба – сами да се издържат, сами да си пробият пътечката и да свикнат с новите условия. Далече от родители, от приятели, но и от врагове. Факт, че повечето от тях работят не това, което им харесва, а това, което се предлага. Разбира се, има и много, които с работа и упоритост бързо напредват в чуждестранните фирми, учат, създават бизнес. Но берачи на плодове и зеленчуци – хиляди. Миячи на чинии – също. Чистачи на къщи – много.

И голяма част от тях са хора, които в България имат много по-висока квалификация. Висше образование, което в чужбина не им върши работа. Защото не дипломата, а двете здрави ръце и яката гърбина осигуряват прехраната. Често – не само тяхната, а и тази на пенсионираните им родители, на невръстните им деца. Пращат стотици евро на месец у нас и имат самочувствието, че подпомагат не само близките си, но и цялата икономика…

Но снощи по телевизията един специалист по темата обявил, че това са „простите работници на Запада“

Както вече казах, голяма част от тях имат висше образование и съвсем не се считат за прости. Затова и реагираха – обидени от квалификацията. На пръв поглед е така – те работят най-ниско квалифицираната работа, нищо, че са взимали изпитите в българските университети с отличен. Учители, журналисти, инженери са заети в сферата на услугите в услуга на германци, испанци, англичани, италианци…

Но това не ги прави прости хора и не може така да се твърди под общ знаменател. Обратното също е валидно. Тези „навън“ смятат, че в България нищо не става, хората мизерстват и ровят в кофите за къшей хляб. Забравяйки, че като си дойдат, първо ходят на зъболекар, защото в чужбина е скъпо, а после си тръгват с пълни багажници зимнина от градината на баба. Но понеже са далече и ги гони носталгията, пишат постове във Фейсбук от типа: „чета и плача“.

Хайде не ревете! Има и гладуващи, разбира се. Има и такива, които ровят в боклука. И според едни изчисления те си заработват яка надница при 8-часов работен ден. А не им е за къшея хляб. Тези, дето наистина гладуват, в кофите не бъркат. Не само защото имат достойнство, а и защото боклукът отдавна се е превърнал в бизнес и запазена територия.

Всъщност точно тази снимка ме накара да напиша статията

Хубаво словоблудство върху прекрасното стихотворение на Вазов – публикувано във Фейсбук. Заради мой коментар, че не съм съгласна и България не е „кофа за боклук“, жена, която работи в Гърция като гледачка на възрастни хора, заяви, че й завиждам.

Ето втората заблуда, която някои хора отвън са приели като постулат.

Не ви завиждаме! Бъркате! Работете си – това е вашият избор! Ние сме направили нашия – и поне засега – оставаме тук

Може и да не ни е лесно, но поне работим това, което харесваме. Дипломите ни не са просто спомен за студентските години, а атестат за работа. Може и да не ни е заплатата в евро, но и ние помагаме на близките си и се опитваме да изучим децата си. И полека-лека да прибутваме напред собствения бизнес.

А в Гърция ходим само на море

В едно са прави хората в чужбина – промити са ни мозъците – и на тях, и на нас. В опитите си да докажат, че изборът им е правилен, те обясняват колко е велико там. А в желанието ни да ни помогнат, ние пък обясняваме колко зле сме тука. И май нито едното е вярно, нито другото. Мигрантите, атентатите отвъд границата са срещу много неуредици у нас – в сферата на здравеопазването, социалната политика, бизнес средата. Факт!

Ама и норвежците май се престарават в грижата си за децата и ги отнемат от родителите при всеки удобен повод

Мои близки, които живеят в Германия, споделиха, че германците съвсем не са това, за което ги смятахме, и че също се опитват да работят на ръба – с възможно най-малко хора, със стара техника или с недостатъчна техника. Познато ли ви е? Е, там поне няма филм, в който месеци наред работникът да не си получава заплатата и държавата да не се намеси.

Друго предимство е, че децата на сегашните гастърбайтери ще завършат в чужбина

И тогава няма да са „прости работници“, а ще правят онова, което харесват, онова, за което са учили. А тези в България ще работят за социални помощи на семействата от малцинствата. Защото там изход не се вижда – те не учат и не желаят да учат. Ще предават от ръка на ръка бизнеса с кофите или някои други възможности за подобен „бизнес“, а гетата ще порастват все повече и повече.

Според проф. Антоанета Христова България няма да се затрие въпреки демографската криза. Броят на българите може да падне до около 6 млн., но не повече. Въпросът не е колко от тях ще се назоват българи и колко ще посочат друг етнос. Въпросът е – колко от тях ще са грамотни и колко – не.

Иначе – колелото на историята се върти. И искаме или – не, ние също напредваме. Понякога почти невидимо, но няма начин – историята го е доказала – промяната идва въпреки тези, които й пречат. Може и да не е нашето поколение – но децата ни ще имат други възможности – не само в чужбина, а и у нас!

Автор: Илияна Иванова