Зад кулисите на Уимбълдън – цветя по стените и потни кърпи за децата

Турнирът Уимбълдън започна, а любителите на тениса очакват две великолепни тенис седмици, макар че ще се раздвояват между ставащото на корта и това на футболните терени в Русия

Част от персонала на Уимбълдън смята, че тази година посетителите ще бъдат по-малко от обичайното или пък ще си тръгват по-рано, за да наблюдават сблъсъците на футболното игрище. Въпреки това подготовката и поддръжката на съоръженията кипи с пълна сила.

Уимбълдън е потънал в цветя, но именно те са нощният кошмар на персонала. Всяка година в началото на турнира седем щатни служители разсаждат 19 хил. свежи растения, като петуниите и дивите ягоди отдавна са станали символ на английския тенис на трева.

Когато през 1922 г. приключило строителството на централния корт, член на ръководството решил, че цветя трябва да има даже по стените.

От този ден градинарите трябвало да се превърнат и в акробати или алпинисти – започнали да засаждат с цветя стени, високи около 20 метра.

Те отдавна са се примирили с изпълнението на нелеката си задача и твърдят, че я вършат с удоволствие, защото това радва зрителите.

Проблемът е, че зрителите ежедневно унищожават стотици растения. Цветята са под краката им и е невъзможно да не ги стъпчат. На други места е невъзможно човек да се допре до стената или да си подпре на парилата, без да смачка някое красиво цветче.

Затова всяка вечер, когато от турнира си тръгне и последният зрител, градинарите започват обновяването на своите творения. Ежедневно се подменят по още няколко хиляди резервни стръкчета.

Британците обичат да отглеждат у дома си петунии с уимбълдънски оттенък. Това е особен нюанс на виолетовия цвят. Много хора пристигат на корта в деня след закриването на турнира на разпродажба на цветя. Спечелените средства отиват в бюджета на местния отбор.

В ресторантите, където са игрите, няма утвърдено меню

Тенисистите поръчват това, което желаят, но кухнята може и да не изпълни желанията им. Главният готвач Хари Парсънс твърди, че е имало много странни поръчки: например макарони с мед или сурова настъргана тиквичка с лимонов сок.

Като цяло тенисистите поръчват храна с голямо съдържание на протеин – пилешко, сьомга, сирена в различни варианти.

Но най-често предпочитат паста, ориз, зеленчуци на скара, риба, птици, както и суши. Ресторантите разполагат със специални готвачи, които приготвят сушито, като започват от нулата и не използват заготовки.

Всички продукти са отгледани или произведени във Великобритания. Само в първата седмица се приготвят по 900 ястия на ден.

Всяка година Уимбълдън се обслужва от 250 юноши и девойки

Това са момичета и момчета, внимателно подбрани – най-напред в училище, а след това и в тенис клубовете. Желаещите са хиляди.

Всички млади тенисисти имат желание да се появят на един корт заедно с Роджър Федерер или Рафаел Надал. Избраните щастливци преминават през специална шестмесечна програма, в която се подготвят за ролята си. А след това, за да се усъвършенстват, обслужват мачовете на английските спортисти.

Но ролята на тези деца в света на тениса предизвиква все повече спорове. Първо, там понякога е опасно. През миналата година 15-годишната Ейми беше ударена по крака от топка, която лети със скорост от 200 км/час. Момичето признава, че ударът е бил много болезнен, но тя е била научена да не показва такива емоции и да търпи.

Освен това президентът на ATP Крис Кермънд често повтаря, че не му харесва когато деца да играят ролята на закачалки и да носят кърпи на играчите. Често при ескалирането на емоциите тенисистите просто хвърлят кърпата в лицето на детето. Понякога нарочно разкарват децата, въпреки че кърпите не са им нужни. Затова се смята, че може на корта просто да бъдат поставени закачалки. По думите на организаторите закачалките трябва да са разположени зад пределите на корта, така играчите ще отказват да се разкарват напред-назад и да губят допълнително сили и ще се намали времето за игра.

Рафаел Надал

Този план обаче беше разкритикуван от известния със своята консервативност и неизменно следване на привичките Рафаел Надал. Той просто направи идеята на пух и прах. „Разбирам, че спортът от време навреме трябва да се променя и да върви напред. Но този план е някаква глупост. В какъв смисъл искат да съкратят времето между разиграванията? Напротив, те ще трябва да се увеличат, тъй като ще се наложи да се разкарваме за кърпите. Къде е логиката?“ – попита Надал.

Кърпите понякога са много мокри от потта, но това е нашата работа, твърди 14-годишният Хари, който обслужва играчите на Уимбълдън вече втора година. По думите му това не е много приятно изживяване, но той се стреми да остави кърпата на масата, колкото се може по-бързо.

Както е известно, във всичките геймове тенисистите взимат нови топки

Затова и има специален човек, който отговаря за снабдяването им – мениджър по снабдяването с топки. Обикновено той поръчва по 57 600 броя, като обикновено се използват 54 000. Те се съхраняват в специални помещения при температура от 20 градуса. По правило на корта по всяко време трябва да има по шест топки. Но често топката, излетяла в аут, се прибира в джоба на някой зрител, който я прибира като сувенир.

След мачовете феновете купуват тези топки. А по време на разпродажбите се извиват дълги редици. Всички искат да си отнесат от Уимбълдън нещо за спомен. А ако е топка, с която е играл любимецът им, радостта им няма край.